— Разбира се, скоро запълних тези книги и започнах нови, но тези вписвания останаха. Проучих колко ни струваше всичко това. Мелантес беше наш иконом четирийсет и пет години, успяваше да предвиди тези разходи с точност до четири-пет на сто. Когато знаеш, че ще загубиш един кораб от десет заради нападения на тирейски оранжеви, можеш да пресметнеш необходимата печалба, за да рискуваш отново следващата година. С времето тези загуби натежават. Баща ми дори нямаше възможността да проумее, че само с помощта на Мелантес още имахме владения към края на Войната на Лъжепризмата и Кървавата война, макар че загубихме твърде много синове и дъщери… — Ейрени спря да си поеме дъх. — Щом отворех книгите, за да взема решение за превоза на едно или друго, виждах и колоната за тези разходи. Но не ми се налагаше да харча тези пари.
— Аз умея да смятам, и то много добре — продължи тя. — Сравнявах моите записи с останалите от Мелантес. Научих нещо, което не мога да оспоря, та ако ще и безброй пъти да преглеждам счетоводните книги — длъжница съм ти, Гавин Гайл. Доколко съм ти задължена е друг въпрос и отговорът зависи от догадките ми. Защото макар че онези четири-пет на сто загуби са неизменни и аз щях да загубя и хора, и ценности заради бандитски набези, убийства и пиратски нападения, най-важното беше кога щеше да се случи това. Ако загубиш породиста двойка жребец и кобила от хергеле, в което имаш стотици, не е добре, но ако ги загубиш, преди да са дали разплод, свършено е с тебе. Местех топчетата на сметалото как ли не и изчислих всичко, доколкото е възможно. Реших да не включвам в сметките покрусата и гнева от погубени близки или доверени служители и роби. Открих, че няма как да пресметна и възможната, но неясна загуба на време за самата мен, ако толкова членове на моя род бъдат изтребени, че съм принудена да се омъжа и да раждам деца. Жените в нашия род обикновено се възстановяват бързо след раждане, но как да предвидя колко бременности бих могла да издържа или колко работа бих могла да свърша в напреднала бременност или скоро след раждането? Разбира се, не се опитах да определя доколко е ценно, че останах неомъжена и бездетна. При сегашното си богатство бих платила много повече за това предимство, отколкото ако обстоятелствата се бяха стекли другояче. Както виждаш, ти ме въвличаш в сложни пресмятания.
— Май се оплетох по някое време в разсъжденията ти — каза Гавин.
Всъщност си мислеше, че схваща логиката ѝ, но рядко е грешка да внушиш на врага колко по-умен е от тебе.
— Защото ти прекрати войната, Гавин. После помете пиратите. Няколко пъти. А още не съм добавила и намаляването на налозите, защото вече никой не беше принуден да събира пари за война. По един или друг начин, Гавин Гайл, твоят род ме лиши от баща, от последния ми жив чичо и от четирима далечни братовчеди. Но според моите изчисления аз ти дължа от четири години и двайсет и три дни до двайсет и седем години и шестнайсет дни. Години на мой труд. Години от моя живот. Възможно е да си ми спестил хиляда пъти по хиляда данара. Даде ми шанс да възродя семейството си, а като сложи край на Кървавата война, ти несъмнено спаси мнозина от хората, които обичам. Желанието ми да те убия е неистово до болки в корема и щом се сетя за тебе, имам такова главоболие, че може да срути цяла империя. Известна съм, може би дори прочута с почтеността си в сделките. Никога и никого не съм мамила, макар че много пъти можех да си го позволя през последните години с могъщество като моето. Но как да сложа на везните кръвта?
— Да, оставям противоречиво наследство в този свят — намусено отбеляза Гавин.
— Кръвта се уравновесява с кръв — каза Ейрени.
— О, въпросът бил реторичен. Но ти гледаш и твърде мрачно, и твърде ликуващо, за да очаквам от тебе думите: „Гавин, ти спаси любими за мен хора, затова ще те пощадя.“
— Какъвто ще да си, Гавин Гайл — а ти си какъв ли не, — поне не си глупак. Чу ли за битката при Биволски брод?
— Прекалено зает бях: все ми се струваше, че греба неспирно в кръг. Пропуснал съм новините.
— Хромарият е загубил петдесет и пет хиляди души за един ден. Трийсет и пет хиляди от тях бяха рутгарци. Мои сънародници.
Гавин се почувства като след ритник в корема.
— Какво е станало?
— Генерал Азмит си наумил да притисне войските на Цветния принц до река Ао и да ги разгроми.