— Ао? Но тази река не е чак толкова дълбока, нали?
— Достатъчно дълбока е през дъждовния сезон.
Гавин бе виждал реката само през лятото.
— Генералът се опитал да приклещи Кървавите халати, докато прекосявали брода. Но техните цветни бесове сътворили мостове за няма и половин час, нашата армия била обкръжена и изтласкана към реката. Отрядите от Кървавата гора възразявали, че планът му е гибелен, и се зарекли да напуснат армията, ако упорства. Генерал Азмит обаче не се отказал. Нападнал без тях. И така Цветния принц навлязъл в Кървавата гора, без те да загубят никого, но моят народ понесе удар, от който може и да не се опомни.
„Моят народ.“ Каза го не като една от рутгарците, а като тяхна предводителка. Значи държеше сатрапата Птолос в малкия си джоб. Но това не беше най-лошото. След битката при Ру Седемте сатрапии бяха претърпели втори разгром във войната. А колкото и да беше богат Рутгар, сатрапията не можеше да си позволи загубата на прекалено много хора, без да рухне.
— Не последвало нищо добро — продължи Ейрени. — След Биволски брод разделил войските си на две и изпратил половината нагоре по течението към изворите на Ао, за да прекъснат пътищата за снабдяване на Цветния принц.
Твърде дълъг път и твърде дълго време без половината армия. Гавин би поверил задачата на малки отряди по цялото течение на реката, които да тормозят врага с набези.
— Генерал Азмит умолявал хората в Гарванов камък да издържат, обещал да ги спаси. И те се сражавали, но той им се притекъл на помощ прекалено късно. И генералът с армията си побягнал, като изоставил и оръдия, и барут, както и цели обози с припаси и мускети.
— Очевидно е, че имаш само един добър избор — каза Гавин.
— Какъв?
— Освободи ме.
— Че защо да го правя?
— Защото аз побеждавам в битки. И защото ако толкова държиш да пресмяташ дълговете в кръв, най-много ти дължи Цветния принц.
— Не съм убедена. Според мен и този кръвен дълг е твой.
— Мой?! — искрено се изуми Гавин. — Как би могла да ми припишеш вината за всички онези мъртъвци?!
— Ти допусна да се разпали тази война. Можеше да я спреш още в Гаристън или много по-рано.
— Какво?… Какво?! Всичко, което правех, беше само за да сложа край на войната. Колко некадърни са твоите шпиони, ако са ти съобщавали друго?
— Ти си лъжец, Гавин Гайл. В това са единодушни.
Той би се примирил да го убият в отплата за греховете му, които си бяха многобройни. Но да го убият, защото е виновен за онова, което се мъчеше да предотврати… Реши да опита друг подход.
— Помниш ли номера си в лотарията?
— Сто петдесет и седми. Всеки помни своя проклет от Оролам номер. Два дена стисках сгънатото листче в ръката си и се питах дали означава, че ще умра.
Младият побеснял Гавин бе измислил лотарията, за да спре веднъж завинаги Кървавата война. Само най-видните родове от двете враждуващи страни получиха номера. Две хиляди от най-богатите и влиятелни особи в Кървавата гора и Рутгар бяха събрани по негова заповед. Черногвардейците щяха да се гътнат от яд, че им бе поверена такава задача. Но и това не го спря.
Гавин покани всички онези хора на хиподрума, за да се молят заедно за мир. Но присъствието им там не беше доброволно. На хиподрума не бяха допуснати други притеглящи освен принадлежащите към семействата, а черногвардейците иззеха всички големи оръжия. Позволиха на благородниците да носят само ножове за самозащита, за да успокоят подозренията им. Старейшините на родовете също разбираха, че не е добра идея да има мечове, атагани и копия на такава голяма среща между непримирими врагове.
Всяко семейство се подреди в колона според изтеглените номера. Те си мислеха, че номерата са им се паднали случайно. Фелия Гайл помогна на Гавин да реши кой ще стои в предните редици. Тя помогна и в осъществяването на самата заблуда: Гавин беляза всяко сгънато листче, като повтори написания на него номер със свръхвиолетово. А Фелия Гайл носеше на шнурче около шията си свръхвиолетовите очила на Луцидоний, макар че никой не знаеше какви са очилата, а и не подозираше какви възможности ѝ дават. Сложи очилата и склони глава, сякаш унесена в молитва, докато бъркаше в голямата купа. Поглеждаше през очилата и всеки път вземаше нужния номер.
Така подредиха семействата както искаха — освен едно, хората в което си размениха номерата. Младият и много по-гневлив Гавин сви рамене и каза:
— Искат да излъжат Призмата? Който сее вятър…
Майка му знаеше как завършва поговорката и не възрази.
Колоните на семействата стояха около него, онези с най-малки номера отпред в най-тесния кръг с лица към Гавин. Той им посочи голямата кръгла дървена маса, сложена на подиума, и подхвана молитва за мир — глупотевини, които вече не помнеше. Всички приеха подобаващо абстрактните и необвързващи слова към Оролам, като склониха глави и направиха знака на седемте. Гавин пак протегна ръка към грубо скованата маса.