— Седнете около проклетата маса и никой друг няма да умре!
Сините шипове се стрелнаха още веднъж. Мъжете и жените в следващата редица паднаха бездиханни.
Живите изпаднаха в паника и се разбягаха по отъпкания пясък. Гавин очакваше това. Жалки страхливци. Нима си въобразяваха, че не е подготвял засади през Войната на Призмите? Все още я наричаше така наум — също като победените във войната, а не Войната на Лъжепризмата.
Яростта му се разгоря дотам, че се чудеше дали да почака, докато тълпата стигне до капана, преди да го задейства. Не, не. Стига толкова смърт. Важното беше да ги прекърши и подчини, а не да настрои завинаги срещу себе си малцината оцелели.
Докосна широкия кръг от свръхвиолетово, заложен предварително под пясъка, и с все сила тласна в него луксин. Огромен обръч от гибелно остри шипове изскочи и затвори като ограда благородниците. Зелен, син и жълт луксин се преплитаха и преливаха, все едно подканяха жертвите да се нанижат на тях.
В усилията си да спрат хората се спъваха един в друг, блъскаха се и падаха.
А зад сияещата стена на смъртта пред всеки изход от хиподрума имаше черногвардейци с безжалостни погледи, стиснали оръжията си. Стояха в отпуснатите пози на опитни убийци, готови да поразяват и с луксин.
— Не е необходимо да умрете! — пак извика Гавин. — Върнете се на местата си!
Неговите черногвардейци и притеглящи обикаляха около оградата и крещяха:
— Застанете в редици! Веднага!
След броени минути благородниците стояха отново в кръг около Гавин. Той заговори по-тихо:
— Нима предпочитате смъртта пред мира? Безсмислено е да умират още хора и в семействата, и в земите ви.
— Ако те послушам — обади се една старица, — ще се опълча на всички тях. Как моят малък род ще се опази да не го смажат Върба от едната страна и Маларгос от другата?
— Който приеме моя мир, получава моята закрила — заяви Гавин. — Който наруши моя мир, печели само бърза и жестока смърт.
Завъртя се бавно с протегната напред ръка и този път светещи жълти кръгове белязаха следващите набелязани жертви. Но в предната редица вече стояха много деца, любими лели, обичани синове. Оролам да прости на тези семейства, ако дори сега угодят на ината си. Оролам да им прости…
Гавин остави тишината да натежи и когато някой се престраши да отвори уста, размаха ръка толкова светкавично, че цялата тълпа се смръзна в очакване на третото нападение. Гавин се обгърна във вълни от подчервено и въздухът около него затрептя. Беше усъвършенствал този фокус през войната, за да изглежда, че излъчва мощ. Гласът му отново загърмя оглушително:
— Това е краят на вашата война. Кой… ще… седне… около… масата?
И враговете сключиха мир сред труповете на доскорошни убийци и горделивци. Не беше лесно, но се случи бързо. Не можеше да разпростре възмездие върху всички, които го заслужаваха — колко назад да се върне в присъдите си, след кой ужас в дългата верига да каже: „Всичко преди това зверство е простено“? Но мирът бе наложен. Бившите врагове си размениха заложници, други заложници бяха изпратени в Хромария, където Гавин щеше да отговаря лично за безопасността им. През следващите години съвсем очаквано Мирът на Призмата бе подложен на изпитание. И то от негов братовчед — Маркос-Севастиан Гайл, който отмъсти за изнасилване през войната със същата гнусотия. Явно си въобразяваше, че кръвната връзка с Гавин му дава по-голяма безнаказаност. Ако имаше поне частица от ума, присъщ на рода Гайл, щеше да знае, че е вярно точно обратното.
Намериха Маркос-Севастиан обезобразен на градския площад, отсечените му ръце и крака подредени спретнато пред трупа, а под окървавената му брадичка имаше табела: „Същото ще сполети всички, които нарушат Мира на Призмата.“
По-късно се наложи пратеник на Гавин да отиде при един рутгарски лорд, решил да смаже с богатството си свой бивш васал, който го предал през войната.
Лордът се вразуми само със сурово послание. Кръв и думи. Мир чрез меч и воля.
Ейрени Маларгос бе подписала мирния договор първа сред предводителите на най-могъщите родове.
Сега Гавин ѝ каза:
— Още ли вярваш, че в лотарията имаше нещо случайно? Твоят чичо Пераклес беше страхливец, а не воин. Обиждаше се лесно и със същата лекота изпращаше други да умират, но никога не застана до тях на бойното поле. А жена му Тера? Нима тази злобна хиена имаше в главата си достатъчно ум да заведе семейството си на пикник, камо ли да избере мира? Помисли кои умряха тогава. Всички те с печалното изключение на момъка от Зелена ябълка бяха тъкмо хората, които не можеха да понасят дори мисълта за мир или извършиха такива зверства, че другите семейства също не биха помислили за мир, докато те са живи. Ако Оролам е решил кого да погуби, направи го чрез мен. И чрез майка ми. Тя ми помогна да подредим така благородниците. Само тя ги познаваше толкова добре, че да не сбъркаме. Тя те избра, Ейрени. Помниш ли онзи момент, когато седяхме около масата и ти предпочете да заминеш като заложница в Хромария, защото Тизис беше прекалено млада? Но майка ми реши, че ти ще оглавиш рода. Тя прецени какъв номер от лотарията да изтеглиш. Все едно е дали ще кажеш, че ми дължиш всичко или нищо. Но на майка ми дължиш своя живот и властта си.