— Това, че не знаем нищо нито за тях, нито за него! Ха!
— Не е чак толкова вълнуващо — измърмори Кип.
— Аз… аз… нали ти казах, че разбрах как са подредени книгите?
— Преди три седмици.
— Да, прав си. Да… Аз… открих всички текстове, в които се споменава Светлоносеца… Ще ти ги покажа след… след малко. И имаме проблем с всички…
— Какъв проблем? — прекъсна го Кип.
— Почакай де! Хрумна ми нещо, започнах да ровя и намерих всички книги за Черните карти. Отначало не можех да ги открия, после започнах да търся не книги за Черните карти — те са били изгорени, откраднати или скрити, а книги за всички карти. Онези, които са били написани преди Черните карти да бъдат обявени за черни, тоест еретични. Схвана ли?
— Досетлив си.
— И установих същото! — възкликна Куентин.
— Кое е същото?
— Същото като в текстовете за Светлоносеца!
— Но ти още не си ми казал…
— О, вярно. Виж.
Луксиатът посочи мъничка книжка на масата. С толкова стари листове, че бяха крехки и осеяни с петна.
— Какво е това?
— Молитвеник на луксиата. Съшили са книга вместо свитък, за да се прелиства лесно и да се побира в джоб. Правили са ги трайни и с много празни страници в края, та луксиатът да записва мисли, молитви или сънища, пратени от Оролам. Или пророчества. Тази е била на самия Дарджан.
— Онзи воин-жрец ли?
— Той е бил старшият адар касис гуарджан. Жрец пазител на зеленото.
— Страниците изглеждат чудновато — подхвърли Кип.
— Текстът ли? И за мен е чудноват. Не знам тези езици. Събрах всички стари книги, които не са на старопарийски или парийски, с преводите им. Доста ми провървя, че и преводите са били преместени в тази библиотека.
Кип обаче говореше не за самия текст, макар че и той не можеше да го разчете, а за празните места по страниците. Изглеждаха като че ли някой е писал с невидимо мастило, но не се забелязваха никакви следи от перо.
— Защо има пролуки?
— Погледни книгата с превода, ето я.
И в превода имаше пролуки. Не съвпадаха съвсем точно с празните места в оригинала, но Кип се досещаше, че и в двете книги липсват едни и същи изречения.
— Във всички тези книги е същото — каза Куентин. — Някой е изтрил много от текстовете.
— Изтрил е мастило?
— Или… или са писали с нещо невидимо. Нали си полихром, ти ми кажи.
Кип заслони очите си с длан от светлината на лампата и разшири зениците си, за да погледне в подчервено. Нищо. Попи малко подчервен луксин от лампата и го прехвърли в пръстите си.
— Кип, притеглянето на подчервено е абсолютно забранено в библиотеките! — настръхна Куентин. — Може да те прогонят!
Опита се да прошепне последната дума, която обаче отекна като вик.
Но Кип вече бе проверил каквото искаше. Нямаше мастила, реагиращи на топлина. Плъзна зрението си към свръхвиолетово, толкова често използвано за тайни послания. Пак нищо. Покри внимателно страниците със свръхвиолетов луксин. Нямаше блещукане. Сложи си поред всички цветни очила. Нищо в нито един цвят.
Но когато взе очилата за свръхвиолетово, едната леща беше счупена.
— Адове… — изръмжа той.
— О, Бен-хадад не ти ли каза, че… Уф!
— Какво да ми каже?
— Нищо в нито един цвят ли не намери? — припряно попита луксиатът.
— Какво да ми каже?
— Всички те помислили за мъртъв. А той искал да направи някакви опити. Случило се нещо. Той май все се чуди кога е подходящият момент да ти каже. Той… е много гузен.
— Добре де, а ти защо ми каза?
— Ами… изплъзна ми се от устата.
— Всъщност питам не защо ми каза, а защо го направи вместо него… Както и да е. Покажи ми всичко.
— Навсякъде е същото. Преписах всички запазени текстове. Във всяка книга, във всеки превод са останали само откъси от пророчествата за Светлоносеца. Отначало предположих, че са писали с лошо мастило. С някои стари ръкописи е така — мастилото избледнява с времето и текстът става нечетлив. Но тогава нямаше да има преводи, в които са заличени същите части.
— Защо не? Нали ако в текста вече е имало празнина, и преписвачите са щели да оставят пролука?
— Преписвачите и преводачите винаги отбелязват, ако в оригинала има нечетлив или заличен текст. И не биха оставили пролуки — никога не са го правили, това е хабене на листовете, а те са скъпи. Значи… значи някой е изтрил едни и същи части и в оригиналите, и в преводите. Разбира се, не сме изгубили всички пророчества за Светлоносеца. Но в тези книги имаме само откъси. А и не всички текстове са преведени. Сам се опитах да преведа другите.