Кип беше склонен да се откаже, но Куентин каза:
— Не, не, виж, това дори не е точен превод. Личи по сбъркания ритъм. Ямбите са присъщи за нашия език, но онези хора са предпочитали дактилен хекзаметър.
— Дакти… Какво?!
— Няма значение.
— Но как ни помага всичко това?
— Ами… може би никак. Но аз бих разсъждавал години наред над тези слова! А в този откъс „той“ може би се отнася за Светлоносеца, понеже обяснението също е изтрито. Това е оспорвано пророчество, но не знам дали защото не са сигурни, че е свързано със Светлоносеца, или защото го смятат за невъзможно.
… той ще оскубе брадата на самия безсмъртен и ще открадне шапката от главата му в Голямата библиотека.
Куентин вдигна рамене.
— Скубането на брада е идиом за дразнене, а да откраднеш нечия шапка… за обитатели на пустинята е било същинска наглост. Значи ще го дразни и вбесява? Може би ще разберем думите малко по-добре, ако проучим кога са били употребявани тези идиоми в съответните култури. Но пророчеството е оспорвано и това занимание не ми изглежда чак толкова важно.
— Не разбирам защо го оспорват — призна си Кип. — То поне е ясно и конкретно.
— Така е. За съжаление знаем, че Луцидоний никога не е влизал в Голямата библиотека, която е опожарена преди почти три столетия. Изгорили я теларски отцепници. Жертвали живота си само за да ни отнемат нещо, което сме обичали, защото ни е възвисявало. Оролам да ги прокълне.
— Да, много интересно и, общо взето, безполезно.
— Знам. Още не съм ти казал другото, което е и по-интересно, и… по-безполезно.
Куентин вече имаше толкова изнурен вид, че Кип посегна да го хване, за да не падне. Но щом видя свитите вежди на луксиата, отдръпна ръката си.
— Какво е то?
— В тези библиотеки има изумителни писания. Представи си — научих защо Празникът на светлината и мрака може да се разминава до един месец с есенното равноденствие, както беше миналата година. Той е… и това не е важно сега. Има и ужасни текстове. Колкото и съсредоточен да бях в търсенето, попадах на… Все едно. Но и в тези гадости не е заличен нито един ред. Поне досега се убедих, че никакви писания, чието съществуване може да е било непоносимо за луксорите, не са били унищожени… освен всички трактати за Черните карти. Не знаем дори заглавията. Просто ги няма, Кип. Нищо друго не е било премахнато — само части от пророчествата за Светлоносеца и всичко за Черните карти. Трябва да има някаква връзка между тях. Има сили, които не искат да открием истината. Но тя вече е недостъпна. Нали се убеди, че не са останали дори следи от перо по листовете? Искали са да опазят тайната и са успели. Постигнали са целта си.
58.
— Какво правиш тук? — попита Карис от вратата на тренировъчната зала на Призмата.
Зимните месеци минаха за Кип и Карис в привично удобния ритъм на заниманията им. Шест дни в седмицата прекарваха почти цялата сутрин заедно, после всеки се заемаше с другите си задължения.
— Слязох да побъхтя чувала — отвърна Кип и сви рамене.
Когато започна тренировките си с Карис, не я познаваше толкова добре, че да долавя настроенията ѝ, но с времето осъзна, че тя се е отърсила полека от унинието. Ако беше в лошо настроение, просто ставаше по-сериозна, по-зряла, по-съсредоточена. И сега си бе сложила тази маска. Косата ѝ, сега боядисана черна, беше стегната на опашка.
— Той ще се върне — каза ѝ Кип.
Обърна гръб на тежкия чувал и остави ръкавиците от зелен луксин да се разпръснат. Бяха минали шест месеца от битката при Ру и почти шест месеца, през които тренираше и гледаше как само пълноправни черногвардейци потеглят на плъзгуни да търсят Гавин или цветната напаст. Почти шест месеца само лоши новини от войната — поражението при Руишки нос, набезите в Северен Аташ, разгромът при Биволски брод, твърде кървавата победа при Кръстопътя на двете мелници, неизменното четене на Списъците, в които все повече бяха имената на умрели от мръсотията и заразите в полевите биваци.
Почти шест месеца блъскане на противния чувал с надеждата, че все някога ще накара прокъсания шев да се разпори — но само увеличи пролуката мъничко. Знаеше, че е момчешка приумица да налага тежкия чувал, за да се изсипят плътно набитите в него стърготини. Знаеше, но това не означаваше, че е загубил желанието си да го постигне.
— Все това чувам от тебе — подхвърли Карис и отиде зад един параван в близкия ъгъл.
Излезе оттам в червено подобие на черногвардейската униформа.
Бялата късаше всички връзки на Карис с Черната гвардия. Червените дрехи се появиха в самото начало. После ѝ забрани да тренира в големия двор за черногвардейци в подножието на кулите. Забрани ѝ да притегля. Пращаше я да върши разни дреболии. Дори ако в някои дни изглеждаше, че Карис е плакала, преди да дойде в залата, тя не пропускаше тренировките с него. Кип се убеди, че са приятни и за нея. Мъничък остатък от предишния ѝ живот, съчетан с нова цел.