— Точно затова съм тук.
Карис се усмихна.
— Днес ще ти покажа шарана ру — тигровите ивици. — Хвана гъвкавото копие и го завъртя ловко. — Казват, че го правят от кост на морски демон. Свойствата му не са като на другите материали. Гледай.
Замахна с пръта, спря го с другата си длан и той се уви около ръката ѝ като желе, по-гъвкав дори от зелена клонка на фиданка. И се изправи внезапно.
— Великолепно — призна Кип.
Вникваше все по-задълбочено в боравенето с оръжия и можеше да се досети, че шарана ру е от трудните за овладяване, но е смайващо смъртоносно, защото движенията му изненадват, ако го използваш правилно. И все пак беше чудата гледка. Дали не беше и прекалено крехко заради гъвкавостта си? Можеше ли да отбие меч с него?
— Още нищо не си видял — подчерта Карис.
— И какво ще видя?
Тя май се канеше да обясни, но припреният му въпрос я разубеди.
— Хайде сам да откриеш по трудния начин.
— О, тъкмо за това си мечтаех… — озъби се Кип, макар че сам си го бе изпросил с нетърпението си.
— Меч — заповяда Карис. — Я да го видя това твое жълто. Пет, четири…
Кип притегли малко свръхвиолетово и го изстреля към плочките, задействащи светлините. Жълто сияние обля залата. Той го поглъщаше жадно, внезапно избистреният ум му даваше отчетливата точност за съвършения жълт луксин, от който се нуждаеше сега. Изпъна ръка напред и се напрегна неистово, за да втвърди и изтъни струята жълта течност, която се проточваше от китката му.
— Три, две…
— Много бързо е!
Тя завъртя шарана ру в нехайни кръгове, остриетата цепеха въздуха със свистене. Зае бойна стойка в мига, когато завърши броенето.
— Едно… и-и…
Замахна към него с единия край на оръжието.
Кип вдигна жълтия меч, опитваше се да довърши закаляването още докато тялото му се движеше, за да посрещне атаката. Излишният луксин по меча светна ослепително от енергията на сблъсъка с дървения калъф на острието.
Не успя — жълтият луксин се пръсна на парчета. Но и двамата само присвиха очи при избухването му — бяха свикнали с това. Ударът се плъзна по крака му и остави мастилена черта от калъфа — синина за Кип и попадение за Карис.
Тя го остави да оформи меча правилно. Отне му повече от десет секунди. Подхванаха двубоя отново. Завърши с нелепа бързина за няма и две секунди.
Кип изпсува безмълвно и пак зае изходна позиция.
Отново поражение. И отново, и отново, и отново. „Тигрови ивици“ беше съвсем подходящо име — чертите, за щастие от мастило, а не от кръв, се множаха по корема, ръцете, челото, пищялите и китките му.
В десетия сблъсък и той постигна попадение миг преди Карис да го улучи. Тя кимна. В истинска схватка и двамата щяха да са мъртви. Черната гвардия не искаше нейните бойци да умират, докато убиват противниците си. Искаше черногвардейци без драскотина, които са убили врага. Все пак от мъничкия жълъд израства могъщо дърво, нали?
Дори с дървените калъфи и сюнгера ударите на Карис бяха болезнени. След всяка тренировка Кип имаше натъртвания навсякъде и го боляха дни наред. А Карис изобщо не слушаше оплакванията му. Нейните похвати в двубоите, отработени мъчително трудно срещу други черногвардейци, по нищо не напомняха изящната пъргавина, присъща на майсторите на дуелите. Тя влагаше жестоко цялата си сила в прекия сблъсък. Странично хвърляне, удари с лакът, хващане на острието му с ръкавица или притискане на собственото ѝ острие в шията му. Ритници, подсичания, дърпане за дрехите, посягане към очите, удари в коленете, мушкане в бъбреците — прилагаше всеки мръснишки похват светкавично и смъртоносно.
Внушителното тяло и нарастващата мощ на Кип би трябвало да му дават огромно предимство. Но щеше да има превъзходство само ако използваха тежки брадви или бойни чукове. Карис беше малка и твърде подвижна мишена, умееше превъзходно да обръща силата му срещу самия него. Шестнайсет години тренировки с най-добрите бойци на света бяха превърнали дребничката ѝ фигура в гибелно за враговете оръжие.
Днес не му разказваше и обясняваше. В други дни и това се случваше. Учеше го да отделя част от вниманието си за други неща, за да не го заслепи увлечението в схватката, за да гледа не само каквото е пред очите му. Последния път бе научил от нея за другите отряди по света, които също използваха магии в битките: гвардията на нукабата в Пария — тафок амагез; някогашните Синеоки демони, които Гавин унищожил след войната; някои от най-изтъкнатите бойци сред племената по високите плата в Пария; потайната Сенчеста стража в Рутгар, за чието съществуване Карис бе научила от Гавин — отишъл лично да се убеди, че не са заплаха за Седемте сатрапии. Но във всички тези групи малцина владееха бойната магия като черногвардейците. Кун-и-Вор в дебрите на Кървавата гора бяха стрелци с лък, дебнеха в засади по високите клони на дърветата и се прикриваха майсторски. Някои в Сенчестата стража също бяха изключително надарени в притеглянето. Но нито един отряд не разполагаше с такова разнообразие от цветове и способности, каквото Черната гвардия поддържаше неизменно. Нито един отряд нямаше достатъчно притеглящи, за да поддържат традицията във всеки цвят и да предават уменията си на новите попълнения, вместо всеки сам да ги открива наново.