— Катапулти? — предположи Кип.
— Убивали първо онези, които се опитвали да стрелят с тях.
— Всъщност какво се случва с човек, чиято воля е била прекършена? — сети се той. — Веднъж го направих срещу Гразнър на тренировка, но после нищо му нямаше, ако не греша.
— Зависи колко е напрегнал волята си, когато я прекършиш. Ако му попречиш да изпълни обикновена прищявка, може да го зашеметиш за миг-два. Но ако някой се напъва да направи шарана ру толкова твърд, че да запрати с него камък на две хиляди крачки, и усилието му се провали… Ще остане слабоумен. Завинаги.
— Милостиви Оролам…
— Както и да е. Вече ти казах, че онова воинско съсловие използвало шарана ру в битките. Имали поне десетина танца, с които изпадали в боен транс. И в повечето си нанасяли леки рани по главите и дланите. Хвърляли се в сражението окървавени и не спирали, докато имало още кръв за проливане. Едно от най-тежките им поражения било пред стените на Зелени пристан. Местните хора говорят, че в близката гора по здрач от време на време още се чували техните бойни танци.
— Звучи… призрачно.
— Да, ако ги чуеш, ще подмокриш гащите — ухили се Карис. — Знаеш ли, Кип, исках да ти кажа, че си станал като…
Погледът ѝ се замъгли.
А Кип почувства как под краката му зейна цял кладенец от копнеж, в който започна да потъва. Довърши изречението мислено, но не можа да го повтори на глас, за да не загуби и последните мехурчета на надеждата.
— Не — промени се рязко тонът ѝ, — станал си не като истински воин. Ти вече си истински воин и аз се гордея, че те обучавам.
Не това се канеше да му каже отначало, той си знаеше. Щеше да каже друго. Нали? Щеше да каже онова, за което жадуваше глупавата му душа, сякаш така всичко щеше да се нареди по-добре.
Кимна, за да покаже, че се радва на похвалата, и изпълзя от кладенеца наполовина удавен, излъганата надежда се стичаше на струйки от него.
Но той кимна и се усмихна щастливо. Лъжеше все по-умело.
59.
Ех, какви неприятности може да навлече едно неуспешно покушение…
— Империята е съсипана, Гавин — каза нукабата.
Странно начало. След внезапната си поява и обвинението в лъжа тя се бе отдръпнала в един ъгъл да поговори с Ейрени Маларгос. Явно стигнаха до съгласие по някакъв план, но сега в подземието стоеше само нукабата.
— Как е съпругът ти? — попита той. — Добре, надявам се?
Очите ѝ блеснаха. Поради обстоятелства, за които Гавин тъй и не можа да чуе някакво що-годе задоволително обяснение, Харуру се бе омъжила за Изил-Удад — главата на рода, който се бе опитал да уреди убийството на майка ѝ. А сега Изил-Удад беше сакат. Мнозина разпространяваха слуха, че нукабата го бутнала да се търкулне по мраморна стълба при една от техните пиянски свади. И най-изкусните хирурзи не бяха успели да направят нищо за разтрошените му колене. Но шпионите на Гавин отдавна го бяха осведомили за истината. Съпругът на Харуру я биел често и жестоко. Една вечер тя го упоила, притеглила оранжев луксин върху стъпалата му, за да се подхлъзне, и накрая раздробила коленете му с чук, докато се въргалял безпомощен. Събудил се без никакви спомени за злополуката или пък толкова се уплашил, че се престорил на безпаметен. Политическите интриги в онзи момент ги принудили да останат съпрузи. Изил-Удад беше прикован на инвалидна количка и се говореше, че Харуру му тровела живота усърдно.
Гавин бе виждал много нейни портрети като по-млада и сред тях изпъкваше шедьовърът в стаята на командир Железни. На тях изглеждаше дори красива, но художниците са склонни да прикриват физическите недостатъци на своите могъщи клиенти. Въпреки годините, откакто бе позирала за онази картина, тя още беше великолепна. Може би впечатлението се засилваше от могъществото ѝ. Носеше безупречно нагънат и може би пъстър хайк, само че Гавин нямаше как да различи цветовете. На раменете беше закрепен с лъскави игли във формата на слънчевия лик с лъчи. Може би златни? Огърлица и обици от корал, но обиците не бяха прокарани през самите уши, а висяха на тях в традиционния парийски стил. Жилави мускули, големи очи, пълни устни, стройна въпреки трите родени деца.
— Каква приятна изненада е да те видя тук — каза Гавин.
Тя се разсмя.
— Знаеш ли, от зародишния кристал научавам, че наистина се радваш да ме видиш. Сложна душа си ти, Гавин Гайл, а?
Той примига.
— Какви са тези приказки за зародишен кристал?
Не се знае. Понякога стига да попиташ и ти казват каквото искаш да научиш. А тя се взря в кристала.