Някаква зла частица в душата на Кип се развесели от догадката, че умът на Гринуди отслабва. Щеше да пролее искрени сълзи, когато Андрос най-сетне захвърли този дърт чувал с лайна. Сълзи на щастие.
Мина през преддверието и забеляза Гринуди, който придрямваше, опрял гръб в стената до следващата врата. Робът обаче се сепна, преди Кип да е направил три крачки към него.
Но гледаше мътно, напразно се опитваше да прикрие, че е спал. Кип му връчи изцапаното с мастило листче, сякаш беше официална покана, и го подмина.
Андрос не беше в дневната. Стреснатият Гринуди се помъчи да застане пред Кип.
— Можете да почакате в… Господарят Гайл е…
— А ти можеш да ме цункаш по плешивото местенце, къде дебелите ми крака се отъркват един в друг.
Кип отвори със замах вратата на спалнята. Завари дядо си в постелята, но не беше сам. По-неприятното беше, че Кип виждаше не за пръв път жената, легнала до Андрос. Тизис Маларгос със сърцевидното си личице и бледата си кожа. Изобилие от бледа кожа. Тизис Маларгос, която беше Цвят само за неусетно отминал миг, преди Гавин да ѝ отнеме мястото в Спектъра.
Кип спря като закован за пода. Косата на Тизис бе вчесана в руси къдрици, придържани от мрежичка с изумруди в нея. Едната ѝ ръка мърдаше под завивката и… милостиви Оролам!
Тя не видя веднага влезлия Кип или поне той се надяваше това да е причината, че ръката ѝ още се движеше ритмично. Андрос Гайл обаче го забеляза тутакси. Вторачи се във внук си и Кип долови внезапния сблъсък на двете страни в нрава му — пресметливия паяк, който вече обмисляше как да обърне изненадата в своя полза, и Червения, сраснал се от десетилетия с огъня и страстта в притеглянето.
А най-лошо се оказа стъписването от голотата на неговия дядо, не на Тизис, която накрая усети, че вниманието на Андрос се е отплеснало. За недоловима частица от секундата в очите ѝ се мярна срам, после бликна безмерна омраза.
— Ха… — изсумтя Кип. — Какво друго да очаквам? Ако човек има едно-единствено предимство, използва го до втръсване. Жалко, че такава хубава обвивка е побрала толкова вътрешна грозота.
Тизис скочи от леглото като на пружина. Още беше с долна риза, макар че презрамките бяха смъкнати. Явно Кип бе прекъснал забавлението в самото начало. Тя грабна една ваза и я метна по него. Ръката ѝ се оплете в презрамката и изобщо не улучи, заля се с вода и изсипа рози на пода. И счупи може би неимоверно скъпа антика.
— Разкарай се, тлъст червей! Гнусно недорасло копеленце!…
Светлата ѝ кожа пламна от бяс и яд, докато се мъчеше едновременно да хвърля разни неща по него, да бълва думи и да нагласи презрамките.
Кип я прекъсна:
— Харесва ми изразът „Напращял цирей върху задника на велик род“. И като ще обсъждаме колко съм дебел, сравнението с изхвърлен от вълните кит на брега е изтъркано, но върши работа. Можеш само да спечелиш допълнителни точки, ако не пропуснеш думичката „мазен“. Знаеш ли кое е най-тъжното? Може би се заблуждаваш искрено, че постъпваш много хитро. Надяваш се, че можеш да надиграеш Андрос Гайл и да изкопчиш от него повече, отколкото той ще получи от тебе. Колко си жалка… — Сега езикът на Кип имаше цялата власт над него. И не му пукаше от това. Езикът е като огън и той обгръщаше в пламъци всяка лесно палеща се повърхност наоколо. Нека всичко изгори. — Знаеш ли какво друго заслужава само презрение? Моят дядо е толкова суетен, че сигурно си е внушил как те е омаял с чара си. Макар да е твърде умен и разбира, че ти продаваш плътта си, нищо повече. Тизис, ще ми кажеш ли как успяваш да прикриеш погнусата, когато видиш тялото му? А когато стенеш, тревожиш ли се дали той ще долови преструвката, или му се присмиваш, че ти вярва?
Тя изкрещя диво и запрати по него възглавница. „Стига бе, възглавница!“
— Гринуди — подхвана Кип, без да се обръща, но някак си позна, че робът стои зад гърба му, — мазен червей такъв. Ако ме пипнеш с пръст, ще те убия. Помисли добре, преди да докоснеш някой Гайл, ако ще да е дебелак.
Пое червено и жълто — цветове, които изобилстваха в стаята, и ги остави да се преливат под кожата на лицето и шията му, да се съберат в китките. Магическото съответствие на зареден пистолет.
Робът не го докосна.
Андрос Гайл се надигна съвсем спокойно. Паякът у него надделя. Кип обаче се досещаше смътно, че е грешка да го смята за не чак толкова опасен, защото не се е развикал. Дядо му изобщо не се притесняваше от голотата си.