— Още ли не искаш това бренди? — попита дядо му недоволно, но с вълча усмивка.
— Ще пийна — отвърна Кип сдържано.
— Не, няма — сопна се Андрос.
Кип можеше да вземе чашата, без да се протяга. Идеше му да я сграбчи светкавично… а после се замисли колко лесно се завърта колелото на съдбата. „В един миг си прося смъртта, в следващия съм готов за свада заради чаша бренди.“
Това също беше част от твърде особеното могъщество на Андрос Гайл. Друг лорд може би щеше да прецени, че да откаже питие на госта си е просташка грубост. Андрос нямаше нищо против да падне ниско, стига да смъкне противника още по-надолу. За него срамът оставаше вид острие, което да забива в другите, защото самият той беше безсрамник.
Дори в буквалния смисъл. Стана от леглото, без да обръща внимание, че е гол. Не изглеждаше притеснен въпреки всички старчески петна, бръчки и провиснала кожа, каквито има мъж на неговата възраст. Кип беше готов да се обзаложи, че шкембенцето на дядо му се е смалило още, обаче по външност Андрос беше пълна противоположност на прекрасния си син Гавин. Не личеше и да е особено сърдит, че е бил лишен от удоволствията на похотта.
Кип се усъмни в способността си да преценява хората. Собствената му чаша на ужаса от себе си винаги беше препълнена и една капка в повече стигаше да прелее. Но дори нормален човек би се смутил в такова положение, нали?
Очакваше дядо му да се почувства засрамен, но си каза, че самообладанието му е победило. И че е прикрил смущението си с пристъпа на гняв. Ами ако у Андрос зееше пустота там, където се таи срамът у останалите, и само се беше разярил, защото Кип бе объркал плановете му как да впримчи Тизис в паяжината си?
Може би за десети път започна да го гложди въпросът как неговата баба, единодушно смятана от всички за добра жена, е можела да обича такъв мъж.
Чак сега го споходи някакъв отговор. Дали не е обичала света вместо Андрос? Дали не се е нагърбила с ролята на пастира, който пази стадото от вълка? Никой не се съмняваше в будния ум на Фелия Гайл. Тя беше оранжева притегляща. И единствена бе успявала да промени намеренията на Андрос Гайл. Тя е била преградата срещу стихията.
Но вече я нямаше.
Кип се загледа втренчено в стареца с провисналата кожа, загърнат в избледнелия халат, голата кожа на краката му почти прозирна, почти гнусна в грозотата си… и ненадейно му се стори, че той е голият в тази стая.
— Какво искаш? — попита направо. — Ти си стар. Какво е победа за тебе?
— Стар, а? — засмя се Андрос. — Имам още поне двайсетина години живот. Кип, ако ти и Зимун се окажете неподходящи, мога да създам ново семейство и ще имам време да отгледам следващото поколение, както аз искам. Пак имам пред себе си възможностите, с които разполага младежът, но с всички преимущества, които ми липсваха на младини. Нима не познаваш историята на собствения си род?
Кип нямаше желание да го поучават.
— Стигнах в тази история до дядо си и се отказах от отвращение.
Най-тежката обида, която би могъл да пробута покрай буцата на страха, заседнала в гърлото му.
— Кип, по-слаб човек от мен би признал, че ти е длъжник. За онова, което направи на онзи кораб, за да ме отървеш… от прекаляването с червеното. Но аз не съм толкова слаб. Уважавам твоето нежелание да ми се подмазваш позорно. Само че… В началото опърничавият е интересен, но скоро става отегчителен.
— С удоволствие ще изслушам разказа ти за рода — язвително каза Кип.
Успя да не каже „твоя род“ и това беше огромна победа.
— Ти ми отне желанието да задълбавам в спомени. Засега стига да знаеш, че сам придобих всичко, което имаме в момента. По времето на моето детство ние бяхме търговци на вълна… и то търговци, обременени с дългове и безполезна титла, която моят впиянчен по-голям брат едва не продаде, за да се отърве от дълговете. Всичко, което представляваме, и дори ти — копеленце, изкопчило с лукавство признаването си, се дължи на моите усилия.
— Отнел си на своя брат властта над рода? — недоверчиво попита Кип.
— Отнел ли? Повече би ме затруднила борбата с лек запек. Пробутах на Абел купчина хартии за подпис, когато го тормозеше махмурлук. Не си направи труда да прочете и един ред. Платих на неговия иконом няколко данара да се подпише и той като свидетел, като го залъгах, че сключвам договор за нов склад. Той също не погледна листовете. Присвоих си всички сметки, а брат ми нямаше пари дори да наеме правник, за да представи жалбата му пред магистрат. Нямаше и приятели, които да му дадат толкова пари назаем.
Кип посегна към чашата, без да се замисли, и този път Андрос не възрази.