— О, благодаря — каза Кип по навик.
Дядо му се ухили, като че ли бе отбелязал още една точка в играта.
— Значи твърдиш, че от три поколения в рода Гайл братя се хващат за гушите?
— Три? Не. Поне от шест поколения, доколкото знам. Имаме предание, че една вещица ни проклела, когато Мемнон Гайл се оженил за нея, и както сме свикнали мъжете в рода, изневерил. Всъщност тя научила, че той вече си има съпруга у дома. Зарязал я с разбито сърце и тръгнал да скитосва по света, да търси приключения, а когато се прибрал вкъщи след години, бил убит от собствения си брат, който отдавна… утешавал жена му в негово отсъствие. И оттогава все така. Това се случило преди шест столетия, но лично аз се съмнявам в кръвта ни да е останала дори капка от онзи Гайл. Много други родове са се кичили с имената на древни герои. Не виждам по какво се отличаваме от тях. Не си струва обаче да повтаряш думите ми пред чужди уши, нали? Както и да е, преданието имало такава сила в рода ни, че дори наложило негласно правило — ако жена ти вече е на години и имаш един син, не зачевайте повече деца, за да не се роди второ момче. Не че да имаш един син и една дъщеря е било повод за успокоение. Селена Гайл Първа е била по-милостива от повечето мъже в рода… или по-безмилостна, зависи как погледнеш на деянията ѝ. Прогонила брат си Адан Гайл, след като го скопила, за да няма наследници. И изкрънкала някак от един крал името и титлата да бъдат наследявани по майчина линия. Това продължило сто и петдесет години, докато един находчив син успял да си върне старшинството над рода Гайл.
Кип преглътна и не забеляза паренето от питието.
— И според тебе е редно родовете да се държат така?
— Какво означава „редно“ или „нередно“? Не можеш да спориш с лъвове. Човек не решава дали действителността е приемлива за него, а се нагажда към нея.
— Но ти не си като баща ми, не си се нагаждал към новите обстоятелства заради предателството на своя брат. Защото ти си бил предателят.
Думите изглеждаха толкова разумни, толкова логични в главата на Кип, преди да ги изрече. Но щом изскочиха от широкото дуло на устата му, полетяха като облак от ръбести шрапнели.
Лицето на Андрос Гайл се вкамени, кокалчетата на пръстите му, стиснали чашата, станаха толкова бели, че нямаше как да прикрие болезнения удар. Виждаше се и с какво напрежение потиска яростта си. Не бе станал Червения случайно.
— Кип, какво ли е човек да бъде в твоето положение? Обвит си в толкова пластове на уютно невежество, че са по-дебели от тази лой под кожата ти. Досущ като безцелно шарещ из океана кит, напращял от сперма вместо мозък и смазващ всичко, в което се отърка. Абел ми благодари, че спасих семейството. Благодари ми и че го избавих от товар, който беше негоден да носи, и от бъдещите провали, които щяха да го довършат.
— Иначе казано, той ти е простил. Това ми подсказва нещо за него. Но какво научавам за тебе? Освен може би…
— Нагъл хлапак!
— … че си готов да унищожиш всеки свестен човек, ако е навлязъл в територия, която искаш да ти принадлежи. Ти си като морски демон, нападащ с безумна свирепост, за да брани своите води — помиташ враговете си, признавам, но отблъскваш дори…
„Спри, Кип! Спри преди да си…“
— … собственото си семейство. Дори накрая собствената си съпруга.
„Олеле…“
Очите на Андрос блеснаха и опитът, натрупан в тренировките, се пробуди у Кип. Погледът му зашари между бялото в очите на Андрос и хълбоците му — търсеше първите признаци на заплаха, магическа или телесна. Не пропускаше и ръцете му. Кристалната чаша можеше да бъде хвърлена за отвличане на вниманието, докато с другата ръка дава знак на Гринуди.
— Много се забави — подхвърли дядо му. — Но най-после остърга дънцето на сандъчето си с реторични похвати, така ли?
— Моля?… — сащиса се Кип.
Предчувствието за надвиснала гибел изобщо не отслабваше, но Андрос не изглеждаше опасен. Предупрежденията на усета не съвпадаха с онова, което откриваше в очите на дядо си.
— Накрая стигна и до покойната ми съпруга — обясни Андрос. — Толкова очевидна мишена, че вече се питах дали не си по-глупав, отколкото те прецених, или си по-сдържан, тоест по-опасен, отколкото очаквах. В края на краищата ти потвърди правотата ми.
— Ти можеш ли изобщо…
Андрос изпъна показалец нагоре и Кип млъкна. Миг по-късно се мразеше, но мозъкът му сигурно бе разпознал последното предупреждение и поне веднъж показа на езика кой е господарят.
— Има нещо, което се налага да проумееш — каза Андрос. — Ако мишената е очевидна и се знае, че около нея е изградена защита, това не означава, че мишената не си е на мястото и не може да бъде поразена. Разбери го най-после, Шишко Гайл. Твоите противни тлъстини може и да издържат една обида пред хора, но насаме дори тя стига да избухнат срамът и тайната ти омраза към себе си. Открил си моето видимо за всички слабо място. Поздравления от мен, че не си сляп. Но чуй и следващите ми думи: Гринуди, ако той спомене още една дума за Фелия, пръсни му мозъка.