Кип чу щракането на запънат ударник до ухото си.
— С удоволствие, господарю — отвърна робът.
Съвсем бавно, за да не бъде движението заплашително, Кип се обърна към пистолета и държащия го мъж. Гринуди наистина преливаше от задоволство, а дулото на оръжието изглеждаше огромно. Твърде близо до зеницата на Кип, за да провери колко добре е изработен пистолетът и има ли шанс да засече. Но нали принадлежеше на Андрос Гайл. Значи беше направен от най-способния майстор. Кип ставаше все по-бърз и в притеглянето, и в схватките, но не беше чак толкова чевръст. Засега.
— Не би посмял.
Сам се укори за тази глупост. Гринуди дори бе застанал така, че куршумът и пръските кръв да не засегнат Андрос.
— Ако допускаш, че само те сплашвам — каза дядо му, — произнеси името ѝ.
Мигът се протегна между тях като сънена котка. Кип вече знаеше, че ще отстъпи. И Андрос знаеше.
— Хубаво си поприказвахме, дядо. — Дребно убождане, за да не изглежда, че се е предал. — Приключихме ли?
Не биваше да иска разрешение. Кип се изправи. Трябваше първо това да направи, после да говори.
— Има нещо, което ме смайва — промълви Андрос, приел предизвикателството и показващ, че не го дразни чак толкова. Може би се преструваше, но надали. „Проклятие!“ — И за двама ни би трябвало да е ясно, че аз съм единствената ти надежда. Враговете на нашия род ще се опитват да те унищожат, а приятелите на рода не биха си мръднали пръста да те спасят, защото знаят колко те презирам. Да не споменавам и как аз бих могъл да постъпя с тебе. Но ти си избрал да вървиш по такъв път. И упорстваш. Баща ти го няма и вече е трудно да се съмняваме в смъртта му. Фактите се променят, а ти — не. Прекрачи ли границата, упорството е неразличимо от глупостта.
— И ти ще започнеш да ме уважаваш, ако припълзявам тук да ти ближа подметките?
Андрос Гайл го гледаше, сякаш чуваше думи на непознат език.
— Да те уважавам ли? Кип, премахнах мнозина, които уважавах. Ако желаеш да допълниш списъка, добре е да знаеш, че си на крачка поне от премахването, ако не от уважението.
— Моля те, продължавай да ме подценяваш — каза Кип. — Така ще ми е още по-приятно.
Андрос се подсмихна. Явно се забавляваше от сърце. Кип посърна от тази усмивка, напомнила му болезнено за Гавин. Покрусата да я види на лицето на това чудовище го обърка напълно.
— Ако разчиташ да бъдеш подценяван, не е ли по-добре да си мълчиш за това? — попита Андрос.
На иначе пъргавия език на Кип напираха само просташки псувни. И той си мълчеше.
— Стига толкова — отсече Андрос. Стана и побутна внук си към вратата. Там сниши глас. — А сега чуй за какво те повиках.
„Да ме порази коравото коляно на Оролам в топките!… След всичко това тепърва ще ми каже какво иска от мен?“
— Картите — настоя Андрос още по-тихо пред вратата. — Не знам къде си ги скрил, но ги искам. Ако ми ги дадеш, ти ставаш моят наследник. Ще те взема под закрилата си и ще те науча на всичко, което знам. Ще ти кажа тайни, за които не ти достига въображение.
„Картите? Пак ли?“
— И да съм ги намерил, щом ти ги дам, ще ме убиеш.
— По-тихо! — сгълча го Андрос. Потърка замислено брадичката си. — Не ми се вярва Янус Бориг да не ти е обяснила как се работи с тях. Мога да притеглям четири цвята. Липсва ми обаче синият. Мога да напипам, да вкуся, да почувствам какво се случва в картите, но не виждам нищо. За да използвам картите в цялата им сила, ми трябва пълноспектърен полихром. Другите полихроми са… неподходящи по една или друга причина. Ти си ми нужен, ще ми бъдеш нужен и занапред. А аз съм ти нужен, за да те науча как да превръщаш знанието в могъщество, след като си отида от този свят. Всъщност ти ще си партньорът в по-изгодна позиция.
Кип примига. Звучеше прекалено убедително.
— И да го направя, картите ще бъдат мое притежание. Иначе щом ти омръзне да ме търпиш, ще си намериш кой да притегля липсващите ти цветове и сам ще си съставяш пълната картина, макар и много по-бавно.
— Съгласен съм. При едно условие: моята карта, картите на моите синове и картата на моята съпруга принадлежат на мен. Дори само да ги погледнеш, преди да ми ги предадеш, ще забравим за споразумението. Помисли и решавай. Давам ти срок до пристигането на твоя брат или до Слънцеднев — каквото се случи първо. Не се съмнявай обаче, че ако се опиташ да дадеш картите на друг, ще бъда принуден да те убия. Времето ти е на привършване. Гринуди!