Робът потвърди, че е наблизо, като се прокашля внимателно. Кип се взираше ту в него, ту в дядо си. Защо беше този шепот? Защо стояха до самия изход от покоите на промахоса?
— Тя какво успя да чуе? — изсъска Андрос.
Гринуди на свой ред се вторачи в Кип, сякаш не разбираше защо господарят му иска внук му да чуе това.
— Почти всичко, което си казахте около масата. Свести се бързо и се примъкна към вратата да подслушва. Но оттук е невъзможно да ви чуе.
— Е, Кип, сега ти си на ход — каза Андрос. — Ако не съм загубил предвидливостта си, тя ще опита да се възползва от раздорите в нашия род, а понеже нейният цвят е зеленото, нетърпението ще я подтикне да действа незабавно, без да потърси съвет от своята много по-опасна сестра Ейрени. Очаквам до края на тази седмица Тизис да се вмъкне при тебе обляна в сълзи, ще си поиграе на дама в беда, която ти ще спасиш. Обикновено това трогва мъжете, които искат да изглеждат силни. Няма нужда да ми благодариш, бездруго е твърде млада за моя вкус, а и ти позна, че не я бива много в преструвките. Повечето жени овладяват това умение отрано, не знам дали при нея причината за липсата му е инат или глупост. Иначе е с гореща кръв, ако се вярва на най-близката ѝ приятелка. Пада си по забавленията в леглото, но още не е допуснала никого през нефритената порта.
— Каква нефритена порта?
— Говоря за цепката ѝ. При нея си личи потеклото — произхожда от търговци на коне. Няма и век, откакто са благородници. Знае колко държат някои мъже на това и си е наумила да продаде своята девственост прескъпо, макар че е девствена само в най-буквалния смисъл на думата. Но нейната приятелка се кълне, че Тизис цени своето целомъдрие не само като разменна монета. Имала романтични приумици първото ѝ сношение да бъде необикновено. М-да, още е твърде млада… Предполагам, че хитростта ще я предпази да не започне направо със съблазняването при тебе, но ако изиграеш картите си правилно, скоро ще се пъхне под завивката ти. С мен не протакаше. Не знам как се вписваш в представите ѝ за необикновения първи път. Но поне ще го запомни завинаги, а това трябва да е достатъчно, нали?
— Във всеки кладенец ли хвърляш отрова, след като пиеш от него? — попита Кип.
Безмерната подлост на този човек го стъписваше.
— Казах ти току-що, че не съм пил от този кладенец. Оставих го за тебе — нарочно, в случай че за тебе е тягостно първо да е минала през постелята на мъж, който те превъзхожда. А ти отвръщаш с грубост на моята любезност. Може би си не само дебел, а и дебелоглав. Този разговор отне твърде много време. Да те няма.
Кип не отприщи гъмжилото от проклятия и въпроси в главата си, а се подчини на заповедта като всеки друг войник в армията на промахоса. Черногвардейците пред входа не казаха нищо, но и без това трябваше да се държат така.
В стаята му го чакаха четирима озадачени роби.
— Господарю, имаше съобщение, че тук е вилнял злосторник…
Кип влезе в стаята и се огледа. Всичко беше безупречно чисто.
Бюрото беше сменено с друго. Леглото и дюшекът — също. Всяка повърхност беше излъскана до блясък. Дори кесията му беше на скришното си място. Кип отпрати робите с извинения. Зяпаха го, сякаш е побъркан.
„А как да знам, че не са прави? Какви ги върша? Използват ме в боричкане, за което не знам нищо, заемам страна само заради личното обаяние на играчите, а не според възгледите си за добро и зло, не решавам сам какво искам, нито дори търся изгода. Държах се досущ като дете.
Андрос знаеше какво ще направя, след като ми съсипе стаята. Наистина съм страшно предвидим.“
Изведнъж му се догади.
„В Девет крале щях да съм Тромблона — онзи подобен на фуния къс мускет, годен за стрелба само от упор, който всеки враг може да грабне и да насочи накъдето си пожелае.
Какво да правя?“
62.
Гледната точка е някак сбъркана, поклаща се покрай кръста ѝ. Ръка, размахвана полека напред-назад, докато млада жена върви. Държи нещо и е завъртяла китката си така, че да не го виждат хората пред нея, но е по-дълго от ръката ѝ и на такава височина мога да разгледам добре оръжието.
Тази карта не е човек, а вещ и гледната точка е избрана от създателя ѝ.
Късо назъбено острие, обсидианови ръбове със сърцевина от кост. Оформено е по-скоро като зъб на акула, не като нож — широк триъгълник с блещукащ диамант в средата.