Тея си спомни как една млада жена му се изпречи така, че да я събори. Командирът беше толкова чевръст, че успя да я хване във въздуха. Тя замърка и се отпусна в ръцете му. Черногвардейците наоколо се разкикотиха.
Командирът обаче не виждаше в това нищо забавно. Както винаги отиваше да върши важна работа. Вдигна жената пред себе си, а не е лесно да изглеждаш съблазнително, когато мъж те държи под мишниците. Впери поглед в очите ѝ така, че тя едва не се подмокри. После я остави да стъпи, без да продума.
Жената повече не опита да му се натрапва, но случката сякаш послужи за вдъхновение на други като нея.
Тея се засмя на спомена и най-после се измъкна от пазара. Дори не знаеше къде е попаднала, но пък човек не можеше да се залута задълго на Големи Яспис. Пъхна ръце в джобовете си. Много ѝ харесваше, че панталоните на черногвардейците имат джобове.
В единия джоб напипа плик.
Извади го и сякаш дупка се отвори в стомаха ѝ. Разбира се, държеше прекрасно изработена огнена хартия. Ако просто опиташе да отвори плика, тя щеше да изгори мигновено. Зачуди се дали Карис лично ѝ е пробутала поредната заповед, или някой друг го е направил вместо нея.
Откъсна долното дясно ъгълче и разкъса с пръст наляво, както я бяха научили. Най-после можеше да прочете бележката.
Днес ще подмамят Кип уж за участие в задача, за да го убият. Най-вероятно черногвардеец. Може би неколцина. Ще са на пристанището преди обяд. Спаси го.
Почеркът на Карис.
Тея се задъха. Пристанището… Можеше да мине през сегашния сборен пункт на групата на път за там. Хукна.
След две-три минути се добра до сборния пункт. Потропа припряно с уговорения сигнал и отвори. Завари само Круксър, който слагаше нов кремък в ударника на пистолет. Изви глава към нея и се намръщи, щом видя изражението ѝ.
— Какво става?
— Кип! Ще убият Кип! Трябва да му помогнем!
— Какво?! Какви ги плещиш?
— Не се помайвай, Крукс!
64.
Кип седеше до бюрото си, планината от книги можеше да се срути и да го затрупа. Някой почука на вратата. Можеше да е само Тизис Маларгос. Подготвяше се за разговора с нея, откакто бе излязъл от покоите на стареца. И още не беше готов.
Признаваше си, че всъщност не познава Тизис. Вярно, тя се престори, че ще го убие по време на първото му изпитание в Хромария. Вярно, именно тя лично се погрижи да го провали, като набута отново в ръката му въженцето на звънеца, след като той го отметна встрани. Но може би не си струваше да я смята за личен враг. Започваше да разбира по-добре каква тегоба е да наследиш вражда между родове. Тя дори не го бе виждала преди деня, когато се помъчи да го съсипе.
Разбира се, по-късно Кип уби чичо ѝ. И това в някакъв смисъл уреждаше сметките помежду им. Стана, наложи си спокойствие и отвори вратата.
Не беше Тизис. Бяха двама черногвардейци — Бъскин и Литос. Бяха почти комична гледка — Бъскин съвсем нисичък, а Литос дългурест. Само че на лицата им нямаше усмивки.
— Значи си научил, че постоянно кръстосваме из морето? — започна Бъскин.
— Да.
Двамата се спогледаха.
— Някои от нас търсят цветната напаст, другите търсят Призмата. Целта на пътуванията ни трябваше да остане тайна.
— Дя… Промахосът ми обясни какво правите — каза Кип. — И обеща, че ще ми позволи да участвам.
— Не идваме да изпълним обещанието му. Твърде много пълноправни черногвардейци са заети с обучението на други войски и стражеви капитан Фиск иска да взимаме с нас дори новобранци, за да помагат в търсенето на цветната напаст.
— Стражеви капитан ли? — учуди се Кип. — Имате предвид треньор Фиск?
— Щеше да знаеш и за повишението му, и за разпределението на новобранците по задачи, ако благоволяваше да идваш по-често на тренировките — сопна се Литос с чудатия си тенор на скопец.
Значи Фиск бе заел освободения от Карис пост? Това си беше почти бедствие. Фиск бе угаждал на Андрос в желанието му да не допусне Кип в Черната гвардия. Макар че често се държеше дружески, Кип не можеше да му се довери.
— Колко дълго ще отсъстваме? — попита той.
— До вечерта — отговори Литос. — Не искат новобранците да пропускат тренировки, особено ти. Затова не ги вземаме за по-дълги задачи. — Огледа стаята. — Добре си се уредил. Сигурен ли си, че искаш да се преместиш в казарма?