Вървя мъчително покрай още две пресечки с отмерени тромави крачки и длан на издутия си корем, но внимаваше да не стъпва прекалено патраво. Чак тогава хукна отново, но към пивоварната, където Марта Мартаенс бе наела стая.
Пивоварната „Целувката на девата“ се помещаваше в тумбеста квадратна сграда и беше белосана с вар като почти всички постройки на Големи Яспис, имаше и сводест покрив, той пък в дразнещо розово. Дървената врата беше обикновена, виждаше се само изобразена девойка в профил, устните ѝ готови за целувка. Нямаше надпис. Тея потропа решително.
Отвори ѝ може би прислужница, момиче на най-много десет години.
— Тук ли е наела стая Марта Мартаенс? — попита Тея.
Големите кафяви очи на момичето се ококориха още повече и то се поколеба.
— Може ли да почакате тук? Ще се върна след два замаха на овча опашка.
Ама че странно говореше. А на Тея не ѝ допадаше хората да се държат странно, когато животът ѝ е в опасност. Още усещаше гърлото си свито. Но тя прехвърли напрежението в тялото си, готова да нападне. Знаеше, че е по-бърза, ако е нащрек, но с отпуснати мускули, само че нямаше как да си наложи такова спокойствие точно сега.
Озърташе се, преценяваше всеки наоколо, но по тези улици вече минаваха малцина, а дъждът се засилваше. Последният ѝ разговор с магистра Мартаенс не бе завършил добре. Наставницата ѝ смяташе, че дори ако плъзнат приказки за възможността някой да убива с парил, всички притеглящи този цвят ще станат жертви на гонения. Скоро след това Тея загуби шанс да продължи уроците си при нея, защото Андрос Гайл принуди някак Аглая Красос да се откаже от робинята си. Оттогава не бе виждала магистра Мартаенс.
Вратата пак се отвори и жилава жена с престилка ѝ махна да влезе.
— Бел! — изръмжа тя. — Оставила си посетителка под дъжда? Що за обноски, момиче?
Лицето на малката Бел помръкна и тя побърза да се скрие някъде.
— Тя си е плачлива — каза пивоварката и въздъхна.
На главата си имаше кърпа като мъжка готра, за да прибира внушителната буйна кестенява коса, докато работи. А си личеше, че работи — кожата ѝ бе лъснала от пот, вените на тънките ѝ ръце бяха издути.
— Имам да наглеждам младо пиво — продължи тя, — затова да ме прощавате, че карам направо, но как ви е името и какво искате?
— Тея. Адрастея. Дойдох да проверя дали бившата ми наставница Марта Мартаенс още живее тук.
Тея свали своята кърпа от главата си и изтръска наметалото си. Раницата на корема ѝ се показа.
— Ха, а аз си помислих, че си непразна от шест месеца, ама тя щеше да ми каже, ако е тъй. — Жената кимна към раницата. — Марта замина. И ти не си първата, дето идва да пита за нея. Ще ти кажа каквото казах и на него, защото е самата истина. Добра квартирантка беше. Малко дръпната, ама свястна жена. Не знам къде отиде. Загуби си службата в Хромария, а само заради туй беше тук, и не виждам нищо чудато, че си тръгна. — Пивоварката отиде при един тезгях и бръкна под него. — Но и друго имам да ти река. Остави бележка, дето трябва да я дам само на момиче с името Тея. Да знаеш — оня мъж, дето дойде да пита за нея, ми предложи пари, ако те задържа тук и го известя.
Тея беше готова за схватка. Погледът ѝ се плъзна от лицето на жената към гърдите и корема. Движението започва от средата на тялото, оставяш периферното си зрение да дебне за всичко останало.
— Не взех парите. Не съм някаква дивачка, а и у него имаше нещо сбъркано. Червеникава коса, оплешивяло теме, смахната огърлица. Видях я за мъничко, ама татко ми някога вадеше зъби. Цялата огърлица беше тъкмо от човешки зъби. Има нещо гадно в туй и не ми се ще да знам какво е. Прочети писмото по-скоро и си върви. Де да го знам дали не дебне наоколо и сега. А, да — не сгъвай листа. Марта много държеше да ти го кажа. Ако искаш, измъкни се през задната врата.
За да стигне до задната врата, Тея трябваше да мине през непозната сграда, далеч от очите на други хора, сама и уязвима. Може би жената наистина опитваше да ѝ помогне. В края на краищата не беше длъжна да ѝ казва за дошлия преди нея мъж. Но Тея беше робиня толкова отдавна, че не би се оставила в ръцете на никого.
Взе писмото внимателно и го отвори бавно, без да изпуска пивоварката от поглед.
— Ако искаш, изгори го в огнището — предложи жената. — Аз ще си наглеждам пивото. Оролам да бди над тебе, момиче.
Обърна ѝ гръб и влезе в пивоварната. Тея се зачете в писмото.
Тея, няма да работя повече с тебе. Научих, че моят брат се е разболял зле, затова се връщам в семейната ни ферма в Маеланс. Моля да ме извиниш, че заминавам толкова неочаквано, но не се съмнявам, че нашата господарка ще се погрижи за тебе. Оролам да те благослови.