— Ей! — прошепна Круксър.
Тея видя сигналите, които даваше с пръсти: „Две пресечки пред нас, после надясно. Ние ще те следваме.“
Нямаше време да разсъждава. Изтича към ъгъла. Започна да ръми. Тя вдигна качулката на главата си и пое парил, колкото можеше да задържи. Свърна нехайно зад ъгъла.
Нищо.
Подтичваше по тясната уличка, сякаш бързаше да се скрие от дъжда. Десетки хора около нея правеха същото. Оставаше ѝ само да се надява, че Литос и Бъскин са с черните си униформи, за да ги открие лесно.
На всяка пресечка се озърташе наляво и надясно, пулсът ѝ се ускоряваше. Хората щъкаха наоколо с наведени глави, за да се приберат по-скоро, ставаше все по-лесно някой да убие Кип и да се изплъзне незабелязано.
Чу изстрел от мускет над главата си и подскочи. Веднага осъзна, че не е никакъв изстрел, а някой е затръшнал ядно капака на прозорец.
Ето ги! Докато подминаваше извита уличка, зърна черно. А уж нито една улица в града не биваше да криволичи, защото оставаха тъмни кътчета, където отразената светлина на Хилядата звезди не проникваше. Но в бордеите хората не се престараваха да спазват правилата.
Сега беше само трийсетина крачки зад черногвардейците, а улицата опустя. Нямаше никой освен нея и онези, които следеше.
„И какво да правя, когато ги догоня?“
Ами ако Литос и Бъскин бяха минали оттук само да вземат някакво снаряжение за плаването? Отначало черногвардейците използваха припасите и оръжията, съхранявани в складове и сборни пунктове близо до пристанището, но с времето те свършиха и сега трябваше да вадят складираното дори в по-неприятните квартали. Обикновено възлагаха тази работа на роби, но за сборните пунктове не биваше да се разчува.
Може би нямаше никакъв зъл умисъл. Може би Карис се заблуждаваше.
Слънцето още беше високо в небето, но с тези плътни черни облаци вече притъмняваше. Дъждът се засилваше в порой, у Тея се бореха напиращият страх и надеждата да се скрие някъде на сухо като подгизнало коте.
Чу гласа на Кип и надникна иззад ъгъла. Твърде късно.
Литос бе извадил нож с лявата ръка, за да не го види Кип, и пристъпваше…
Едното му коляно опря в мръсотията почти изящно, сякаш се покланяше на някого, в шума на водата се загуби шепнещото свистене на стрела. Той погледна надолу, още не разбираше какво му се е случило.
— Литос?…
И Кип не знаеше какво става. Дрънченето на стоманено острие, паднало на калдъръма, накара Бъскин да се извърти рязко. Първо зърна Тея и чак след това видя как Литос тупна по очи на улицата. Лицето му се изопна гузно, после се разкриви от зверска ярост.
Ръката му се стрелна към колана, където бяха метателните му ножове. Не беше нито висок, нито силен, затова много обичаше тези ножове. Тея не бе виждала друг да ги мята с такава смъртоносна точност.
А нейната ръка вече се протягаше напред… но от нея не излетя привичният парил. Вълна, по-голяма от тялото ѝ, изплющя като камшик от пръстите ѝ.
И целият свят пламна. Тя падна на улицата. Кип се олюля. Бъскин залитна насред хвърлянето, ножът изхвърча към небето, докато той отскачаше назад и закриваше лицето си с ръце.
Вълната отмина. В тишината всички се гледаха замаяно. Никой не гореше.
Стрела изсвири там, където стоеше Бъскин допреди миг, и се строши в зида до него. Това му помогна да се отърси от вцепенението и той хукна, сякаш също изстрелян от лък.
А Кип се блещеше, зяпаше Тея, оглеждаше тялото си и явно се чудеше защо няма пламъци.
— Какво ста…
— Хвани го! — кресна тя и се втурна след Бъскин.
Кип не я последва толкова пъргаво, че да има някаква полза от него.
Бъскин кривна зад първия ъгъл само двайсетина крачки пред Тея. Няколко мълнии се забиха наблизо, едновременно с проблясъците тътенът раздруса прозорци навсякъде из Големи Яспис. Сиянието очерта сянка в пресечката. И Тея реагира, преди умът ѝ да кресне: „Засада!“
Но тя вече се плъзгаше по камъните, вместо да отскочи встрани. Едното ѝ стъпало се стрелна напред и тя успя поне да направи шпагат покрай самия ъгъл. Над главата ѝ блесна острие.