Бъскин се препъна и малко оставаше да стъпи върху нея, защото мечът му не срещна очакваната съпротива на плътта. Тея се изтласка назад с длани и ходила. Огъна едната си китка на стърчащ камък и се пльосна по гръб.
Бъскин пристъпи, за да я довърши. Беше черногвардеец и не би използвал широк замах, щеше просто да я намушка в сърцето, да завърти острието за всеки случай и да офейка за миг.
Но още докато правеше крачката, покрай лицето му профуча стрела. Той вдигна глава и сигурно видя Винсен, Круксър или и двамата, защото отскочи назад и побягна. Тея запрати подир него острие от парил, но то само се пръсна на късчета заради стремителните му движения.
Тя скочи и го подгони. Светкавиците блеснаха пак, но вече по-далече, забиваха се в големите гръмоотводи над Хромария, трясъкът закъсня с няколко секунди.
Изскочи на някакъв пазар. Всички клиенти се бяха пръснали още с началото на пороя, но търговците нямаше къде да се дянат — прибираха стоката, мъчеха се да укротят подплашените магарета и волове, затваряха капаците на дюкяните.
В този хаос бягащ мъж оставаше почти невидим, макар че по друго време такава гледка би накарала всички да се обърнат към него.
Нов трясък, но този път от падащи бъчви. Бъскин тичешком бе дръпнал клина, придържащ задния капак на една каруца. Една от огромните бъчви се разцепи и изля зехтин в широка мазна локва по мокрите камъни. Петима-шестима души се подхлъзнаха. Кон, теглещ празна каруца, се изправи на задните си крака, докато коларят се мъчеше да го спре, за да не прегази падналите хора. Само че изтърва юздите… и това като по чудо спаси всички — конят наведе глава и не настъпи никого.
Опита обаче да завие, за да избегне лежащите на калдъръма, две от колелата минаха през локвата, каруцата се вряза в друга и задръсти прохода.
Тея се метна към успоредна пролука между някакви сергии, сблъска се с млада жена и я събори, промуши се край нея и прескочи паднала поставка с дрехи.
Небето над нея светна за миг, но не беше мълния. И щом Тея се опита да открие кой е изстрелял луксин, налетя на много по-едър от нея мъж. Съсредоточи се отново върху преследването.
Измъкна се от пазара точно когато Бъскин грабна два фенера и ги запокити на улицата зад себе си. Около единия веднага заподскачаха пламъци, около другия не… докато Бъскин не пръсна по уличката червен луксин.
Огънят забуча и прегради пътя, в главата на Тея се мярна безумната приумица да изтича направо, но благоразумието взе надмощие и тя спря на крачка от пламъците.
Червеният луксин щеше да се изчерпи най-много след минута, но тя нямаше толкова време. Не познаваше тази част на града толкова добре, за да е сигурна дали ако се втурне по съседните улици, ще пресрещне Бъскин. Можеше да разчита само на късмет.
Докато прехвърляше шансовете в ума си, огънят угасна като настъпен от великан и навсякъде плисна оранжево. Някой я подмина стремително. Кип.
Притегляше на бегом. Върху задушилия пламъците оранжев луксин се появиха зелени ивици, за да стъпва уверено. Смъкна с едната ръка очилата, прибра ги в калъфа и извади други. Другата му ръка се изпъна нагоре и запрати в небето жълти знаци, които се разпръснаха след секунда-две — показваше на Круксър и Винсен накъде е тръгнал Бъскин.
Тея ги зърна да тичат по покрив, стиснали лъковете — доближаваха улица, която беше твърде широка, за да прескочат на отсрещната страна. Въпреки това Круксър ускори още, скочи… и успя. Винсен направи същото, но дланите му блъвнаха струя луксин, за да удължи скока, както се бяха упражнявали в групата.
Щеше да преодолее препятствието, ако не му пречеше дългият лък, който наруши равновесието му. Кип обаче претича точно под него, широка лента зелен луксин задържа Винсен във въздуха и го тласна меко нагоре. Той не си потроши костите в стената, а тупна странично на покрива и се търкулна. Главата му опря в купола на къщата, но остана невредим.
Вече доближаваха големия рибен пазар край пристанището. Мълниите изтрещяха отново и тътенът буквално подхвърли Тея във въздуха. Тя направи привичното кълбо напред и при падането плесна силно с ръка по калдъръма, за да не си удари главата.
Опомни се веднага и видя, че мълния е поразила една от Хилядата звезди. Уж ги предпазваха медните гръмоотводи, но този тук или бе смъкнат, или не стигаше да отклони заряда към земята. Цялата висока конструкция се наклони и се разпадна, камъните се стовариха с грохот под дъжда — тъкмо където щяха да им попречат най-много, между тях и Бъскин. Все едно самите стари богове се намесиха да го спасят. Но пък срутената арка удари и по ръба на покрива, където бяха Круксър и Винсен. Ако Круксър не се беше забавил, за да помогне на Винсен да стане, камъните щяха да го смажат.