67.
— Това е последната ни среща — каза Марисия.
Седяха на една от пейките около Големия фонтан на Карис Заслепителката на сянката. Марисия носеше невзрачните си сиви дрехи на робиня и си ядеше обяда. Тея носеше скромните си сиви дрехи на новобранка и си почиваше от упражненията, като масажираше показно уж схванатия си прасец.
— Чух, че си опънала нервите на новата си ръководителка.
За Тея не беше лесно да се държи като шпионка и да не погледне, за да провери има ли лукавство в погледа на Марисия. В гласа ѝ не се ли долавяше поне мъничко удоволствие?
— Може да се каже — призна Тея, наведена към крака си, за да не се вижда устата ѝ.
В срещата пред очите на мнозина беше важно не да се преструват, че изобщо не си говорят, а да затруднят желаещите да ги подслушат или да прочетат думите им по движенията на устните. Защо и две непознати да не разменят учтиво няколко думи?
— Искам да кажа всичко на Кип — каза Тея. — Нямам си никого. Толкова е тежко…
Дълго мълчание. Марисия отпи глътка от малкия мях с вино.
— Значи искаш да разкриеш всичко на Кип Плямпалото?
И отхапа изискано от баничката с кайма. Тея се намръщи. Не беше справедливо. Кип плещеше, без да мисли, когато го ядосат, но не издаваше чужди тайни. Беше свестен мъж.
Мъж ли? Кип? Откога бе започнала да си го представя като мъж? Понякога се взираше в него и различните му образи започваха да се редуват като цветове в разцепена светлина. Може и наистина да беше последствие от цепенето на светлина или от притеглянето на толкова много парил. Ако червеното постепенно правеше притеглящия по-податлив на страсти, а зеленото — по-необуздан, какво ли причиняваше притеглянето на парил? Виждаше тези образи на Кип като застинали в редица.
Дебелакът Кип, който дойде за пръв път в Хромария. Затворен в себе си, сякаш тлъстините го пазеха от страха и самотата, често опрял брадичка в гърдите си, стеснителен, раздиран от смущение и самосъжаление, но винаги с будна мисъл.
Съкрушеният Кип, който все се връщаше в ума си към онова, което бе преживял в Гаристън. Казваха, че убил крал Гарадул. Някои твърдяха, че така нарушил заповед и неволно станал причина Цветния принц да оглави бунта. Каквото и друго да бе правил, говореше се, че изтребил мнозина. Никой не приемаше прекалено сериозно тези слухове. Впрочем никой друг от новобранците не бе участвал в отбраната на Гаристън, а пълноправните черногвардейци не обсъждаха с тях какво се е случило там. Само подхвърляха от време на време: „Той е Гайл“. Все едно обясняваха нещо някому с това. Съкрушеният Кип се проявяваше и на тренировките, ако бе натрил носа на някой нагъл грубиян. Тогава изглеждаше, че е победен, а не победител в схватката, сякаш не можеше да повярва на какво е способен.
Кип Плачещия боец. Тея го бе зървала рядко, но дочу това-онова. Някои споменаваха, че подивявал в боя. Онази последна схватка с Ейрам, когато щеше да загуби окончателно шансовете си за приемане в Черната гвардия. Кип обезумя, докато Ейрам го притискаше към пода. Повечето момчета оглупяват, когато подивеят така. А Кип угаси светлините. Може би щеше да му е достатъчно, за да победи Ейрам, но някой възстанови осветлението почти мигновено. Хъм… Какво ли гласяха правилата за такива случаи? Ейрам награби Кип, вдигна го и се канеше да го стовари така, че да му прекърши врата. Може би и той се втрещи от онова, което напираше у Кип в онзи момент.
Тея бе дочула разговора на стоящите до нея черногвардейци.
— Добре е, че спряха схватката — каза Хезик. — Тоя Кип май щеше да умре.
— А ако не беше умрял — отвърна Стъмп, — смъртта можеше да застигне мнозина от нас.
— Какви ги дрънкаш?!
Стъмп изгледа втренчено Хезик.
— В Гаристън видях това момче да сътворява зелен голем. Помниш ли южния фланг при Разцепената скала, когато очаквахме да се разбягат и изведнъж отсреща се изтъпани Дазен Гайл? Сам срещу всички нас. Помниш ли как капитанът се зарадва, че ей сега ще пленим виновника за всичко?
— Знаеш, че нищичко не остана в главата ми от оная битка. Освестих се по-късно, цяла седмица нито виждах, нито чувах.
— Можеш поне да броиш, нали? Колко хора имахме преди това и колко — след това? Не е някакво сложно счетоводство. Защо се съмняваш в думите ми? Ясно ти е какво стана там, ако ще да нямаш свои спомени от битката. Да не се заяждаме. Същото беше и в Гаристън. От мен да знаеш — същото! А малкият проклетник е само на петнайсет…
Чак тогава забелязаха Тея и я пропъдиха настрани с погледи, от които и рози биха повехнали.