Може и да бе наситил с парил цялата стая. Сърцето ѝ се сви, но тя се опита да говори нехайно.
— Защо да не ми видят сметката сами?
— Не знаеш какъв е Стареца. Ако те убият без причина, ще отговарят пред него. Убийство на притегляща парил, която може да цепи светлината? Той ще се разяри. А когато се разяри, умират хора. От друга страна, ако допуснат шпионка сред себе си, ще се разяри още повече. Ще обяви цялата мисия тук за предатели или некадърници и ще ги изтреби. Но… ако подтикнат мен да те убия, проблемът вече си е само мой. Няма голяма опасност Стареца да се разправи с мен. Аз съм прекалено ценен.
„Дори не ми хрумна мисълта за съпротива.“
Тея се вбеси. Тя беше черногвардейка. Е, почти. Хората се бояха от нея. Или поне би трябвало да се боят. А тя първо си помисли как да избяга, за да я порази в гръб? Като дивеч. Но не беше дивеч. Не беше робиня, която се свива на кълбо, когато господарката я бие, и само се пази, защото е забранено да отвръща на свирепостта със свирепост.
„Не съм робиня дори на страха.“
— Е, какво ще правиш? — сопна се Тея. — Ако се канеше да ме убиеш, нямаше да ме залисваш с приказки. Твърде предпазлив си, за да постъпиш така. Аз пък съм твърде опасна.
— Нима? — озадачи се Убиеца Шарп.
— Да.
Остави целия си бяс да се озъби в усмивката ѝ. „Ще провериш ли? Направи го, моля те.“
— Чудя се дали да не ти извадя кучешките зъби за тази наглост — каза Убиеца Шарп.
Опипа огърлицата си, за да ѝ напомни за лъскавите бисери, които изобщо не бяха бисери.
— Ела ги вземи — подкани го Тея.
Внушаваше си, че от шпионката очакват да се подмазва, да се подчинява, за да се вмъкне сред враговете. С престореното си вироглавство щеше да разсее подозренията.
Не беше цялата истина, защото в главата ѝ отекваше ръмжене: „Майната му на този!“
— Не се страхуваш от мен, а? — ухили се той.
— Страхувам се винаги. Започна да ми омръзва.
Докосна мускалчето със зехтин под туниката си. Още не бе изхвърлила това нещо. Не можеше. Защо ли?
Ударът му беше бърз. Тя го очакваше. Леко отклоняване и отворената му длан се стрелна над рамото ѝ, вместо да се стовари върху бузата. В същия миг тя скъси разстоянието. Понеже беше дребничка и не ѝ стигаше сила, всеки похват трябваше да бъде изпълнен безупречно. Посегна за ключ на лакътя, но видя, че няма да успее, настъпи го по крака, докато той се извиваше, за да избегне ключа, и блъсна колкото можа по-мощно.
И като истински майстор той вече се отклоняваше в посоката на движението, вместо да я пресрещне. Отметна тялото си назад и тя дори нямаше време да забележи опасността, преди другият му крак да се забие в шията ѝ. Ритникът я запрати в стената толкова зашеметена, че не успя дори да вдигне ръце. Лицето ѝ се халоса в стената, тя залитна като пияна, загуби контрол над крайниците си и се свлече на пода. Пред очите ѝ се стелеше чернилка, в която проблясваха звездички. Усещаше го как събира ръцете и краката ѝ, как ги връзва. Пипаше твърде грубо и припряно, тялото ѝ се сгърчи.
Дланите му я плеснаха по ушите и болката заличи всичко останало. Въздухът изхвърча от гърдите ѝ с хриптене.
Докато болката отслабне, вече беше овързана като агне, ръцете и краката извити назад, коремът долепен до пода, китките и стъпалата събрани и стегнати. Нямаше никаква опора, за да напъне въжетата. Чу някакво засмукване и цъкане с език, докато Убиеца Шарп стягаше последния възел, пръстите на едната му ръка впити в косата ѝ, за да притискат лицето към грапавите дъски. Нещо мокро се стече по бузата ѝ.
Слюнка.
Сгърчи се отново. Нещо в нея се залута из мрака и тя се замята като впримчен звяр. Безполезно. Каквото и да правеше. Превъртя се някак, когато той отстъпи, и се опита да го захапе за глезените. Очакваше всеки миг ръцете ѝ да се изтръгнат от раменните стави. Задъха се.
Убиеца Шарп се изправи.
— Радвам се, че… сссст… ще отстраним рано това затруднение.
Не можеше да издържи това. Не можеше.
— Сега страхуваш ли се от мен? — попита той и се разсмя.
Седна пъргаво със скръстени крака, наклони глава встрани и се загледа в нея като любопитно куче. Прихна. Натисна силно с длан задника ѝ и я пусна да се залюлее, сякаш беше дървено конче, което са му подарили преди малко. С извит гръб и стегнати ръце и крака тя се разклати безпомощно, малко оставаше да си блъсне брадичката в пода. Толкова безпомощна…
А Убиеца Шарп наистина се кикотеше като дете с нова играчка. Награби я за панталона отзад и го опъна нагоре заедно с бельото, за да се вреже болезнено между краката ѝ. Този път се засмя с гласа на злобен хлапак.