Изрита я безмилостно, улучи я в бъбрека. Не можеше да вдиша, тялото ѝ се килна настрани. От внезапната му жестокост след дългия спокоен разказ сълзите ѝ пак напираха. Изобщо не разбираше какво трябва да види.
— Какво да погледна? — попита тя. — Какво?!
— Това, тъпо момиче!
Края на наметалото си ли държеше?
— Наметалото ли?
Някакво мускулче в гърба ѝ се сгърчваше и тя изохка неволно.
— Да, наметалата. Искрящите наметала, Тея. Какво са те? Какво правят?
Тя не разбираше. Искаше от нея не само очевидното ли? Щеше ли да я нарани, ако не отговори правилно?
— Правят те невидим? — престраши се накрая и се напрегна в очакване на ритника.
— Вярно — потвърди той отново усмихнат. — И какво означава да си невидима?
Какво означава ли? Що за въпрос? Невидима и толкова, какво друго?
— Не знам. Не знам! Милостиви Оролам! Не ме бий…
— „Милостиви Оролам“ ли?… — проточи той, но реши да пренебрегне възклицанието. — Когато Първият мъж и Първата жена съгрешили, какво направили?
— Не знам. Засрамили се. Били голи. Скрили се. И… И се облекли.
— Облекли се, за да не достига светлината до кожата им. Скрили се от Оролам. Разбира се, не можели да се скрият, нали?
— То се знае, не можели, защото Оролам вижда всичко…
Стисна устни, щом разбра какво е казала по навик. Убиеца Шарп приклекна до главата ѝ.
— Да бъде невидим е първото желание на грешника. Да бъде невидим означава да се скрие от хората, от ангелите, от светлината и от самия Господар на светлината. Това е оралам Орх’олам — „скрит от Оролам“. Древните тирейски езичници имали мит за пръстен, който щом бъде завъртян на пръста, правел носителя си невидим. Не че вярвали буквално в историята, разбира се, защото как един пръстен би могъл да има такова свойство? Тази притча подсказвала как може да постъпи човек, когато всички изкушения са достъпни. Защото ако е невидим, скрит от погледите на богове и хора, не би ли могъл да направи каквото поиска? Ако получи възможността да угоди на всяко свое желание, какво би сторил? Да си невидим означава да опознаеш съкровените си желания. Тази история подтиквала тирейците да се вглеждат в себе си. За луксиатите има и друг смисъл. Желанието да се скриеш за тях е доказателство, че човекът се срамува, че душата му е черна. Кой друг би си стремил да се крие от светлината, от истината?
Той сряза въжетата. Тея не понечи да стане, лежеше на пода, разтриваше ръцете и краката си, а грубите дъски под нея някак ѝ вдъхваха спокойствие.
— Помисли за това, ако някога те обземе желанието да направиш признание пред тях. Невъзможно е да не те подозират. Каквото и да сториш, в техните очи то е опетнено от увереността им, че само зла твар би поискала да се крие от Оролам. Никога няма да ти повярват. Спомни си как са се разправяли преди с притеглящите парил само защото този цвят е невидим за тях.
„Издирвали ги, за да ги изтребят. Защото се страхували от тях. Защото смятали, че седем цвята стигат.“
Убиеца Шарп протегна ръка и угаси фенера. Мракът в стаята се сгъсти, но не напълно, защото през пролуките около капаците на прозорците проникваха тънички лъчи светлина.