Вместо тях дочака писъци и смърт. Кип се опитал да убие Андрос Гайл, така казваха. Гавин се намесил, бил ранен случайно, паднал зад борда. И тогава Кип скочил след него. Корабът не успя да открие нито Кип, нито трупа на Гавин в мрака.
— Дори ако тя съзира истината неизменно, в което не съм убедена — отвърна Бялата, — нищо не задължава Третото око винаги да изрича правдиво онова, което вижда. Може би като те е излъгала, тя е помогнала на света да избегне още по-страшна трагедия.
— Повярвах ѝ — само каза Карис.
Чувстваше се толкова празна. Беше в капан. Искаше да се вкопчи в надеждата, защото не го бе видяла с очите си да умира и защото изглеждаше, че го предава, ако го отпише. Откриваше обаче примирението отразено във всяко лице. Той беше мъртъв, а имаха да вършат работа. Във властта беше зейнала ужасяваща дупка и мнозина напираха да я запълнят, трябваше да се бият срещу еретици и така нататък. И така нататък. Нямаше да скърби, докато не се увери. Разбираше обаче, че може никога да не научи каква е участта му.
— Чух, че и тук имало знамения — каза Карис. — Някаква история как кит се бил с морски демон…
— Случи се преди две седмици. В деня на битката.
Бялата не се впусна в подробности. Познаваше кога Карис се опитва да отклони разговора в друга посока.
Дъждът ги жилеше. Ставаше твърде студено.
— По-добре е да ви прибера вътре — предложи Карис.
„Избягвай. Отлагай. Изправи се срещу това по-късно, в уединение.“
— Не. — Единствената изречена от Бялата дума шибна като камшик. Тя очакваше безпрекословно подчинение. — Искам да видя очите ти, момиче.
Карис срещна погледа на старицата. Някога се гордееше с очите си, а сега се срамуваше. Гордееше се с красотата им — рубинени звезди, разцъфтели на изумруден фон, цветовете чисти, ярки, силни. Сега звездите господстваха и очите издаваха, че на тази жена ѝ остават броени години. Жена, която не се владее достатъчно, за да доживее дори четирийсетия си рожден ден.
— Ще престанеш да притегляш. Напълно и незабавно — отсече Бялата.
Все едно ѝ казваше да не диша.
— Съзнавам какво искам от тебе — добави Бялата. Разбира се, нали и самата тя бе направила същото. — И не те моля. Това е заповед.
— Да, върховна владетелко — сковано отвърна Карис.
Мислеше, че може да очаква от Бялата поне съчувствие за смъртта на Гавин. Но тук не срещна сърдечност. Стискаше зъби до болка и се стараеше лицето ѝ да няма никакво изражение.
— Моля за разрешение да си тръгна — каза и обърна гръб.
— Не ти разрешавам! — рязко каза Бялата.
Карис спря. Тя беше черногвардейка и знаеше всичко за тежкия товар на подчинението. Остана с гръб, напрегнала волята си.
— Ти се омъжи за Гавин Гайл, за Призмата — натърти Бялата. — От този момент си освободена от всякакви задължения в Черната гвардия. Ще подадеш оставка, която влиза в сила незабавно.
Дъхът на Карис спря. Коленете ѝ се подгънаха. Порив на вятъра изтръгна чадъра от отпуснатите ѝ пръсти и го отнесе от покрива преди тя дори да мигне. Стоеше и търпеше плющенето на струите. Смръзваше се и външно, и вътрешно. Всичко, което представляваше, откакто бе оставила в миналото си глупавото момиче, радващо се момчетата да си съперничат за вниманието му, всичко, което сама бе съградила в живота си, бе свързано с Черната гвардия. Едва склониха да я допуснат в този елитен отряд, а тя се издигна до стражеви капитан и откри, че е доволна от този пост.
През два дена от живота си имаше всичко: любимия мъж и любимата работа, достойна трудна цел и начин да я постигне, обкръжена от хора, които уважаваше… и обичаше. Сестри и нови братя, заменили онези, които умряха в пожара, когато беше толкова млада. После загуби Гавин и си мислеше, че не може да бъде по-зле. А сега Бялата — тъкмо Бялата! — изрита последната опора под краката ѝ.
— Чудя се защо това е такова сътресение за тебе — невъзмутимо каза Бялата. — Черногвардейка, омъжена за Призмата? Сигурно си разбирала, че е твърде вероятно да се стигне до такъв резултат. Толкова погълната ли си била от страстите си, че изобщо не ти е хрумнало?
— Вие казахте… казахте, че моят случай е изключението, което потвърждава правилото!
— Това означаваше разрешение да откликнеш на любовта и да напуснеш с чест, вместо да бъдеш изхвърлена позорно.
— Каква е разликата?! — изкрещя Карис.
Джил Грейлинг надникна от вратата и двамата с Гавин излязоха отвън, но останаха до прага по знак на Бялата. Стояха безстрастно под дъжда, но Карис познаваше тази стойка — като куче пазач на повод, готово да нападне по команда.