Тъкмо привършваше поредица от бесни удари по тази страна на чувала, когато някой се прокашля. Кип насмалко да се подмокри.
Командир Железни слагаше цял наръч книги на маса до стената. Книги ли? Тук? За Кип обаче беше по-важен погледът на командира, в който не откри одобрение. Железни доближи чувала и огледа безмълвно разшитото място.
— Нужни са само две-три минути да бъде зашито както трябва — отбеляза след малко.
Кип понечи да каже нещо, но се отказа смутен.
— О, това ли било? — Командирът поклати глава. — Намислил си да унищожиш чужда собственост.
— Не, сър! Тоест… май така излиза, сър. — Кип се начумери. — Не бях погледнал на нещата от тази страна.
— Сещаш ли се за поне една основателна причина да ти разреша тази приумица?
„Причини? Много. Основателна? Нито една.“
— Сър, вие правили ли сте същото някога?
— Събирането на боклука след това е много досадно. По-добре да бъде зашито или закърпено.
— Значи сте го направили!
Железни само изсумтя.
— И какво почувствахте, сър?
Само ъгълчето на устата му помръдна, но усмивката тъй и не се появи.
— Гайл, ще поправя този чувал.
Кип посърна.
— Да, сър.
— След половин година, Гайл.
Защо ще чака половин… Охо!
— Благодаря ви, сър!
Ново сумтене. Командирът се върна при масата.
— Сър? Не трябва ли да поговорим за…
Кип не можа да изрече имената на Литос и Бъскин.
— Клетвопрестъпниците и предателите заслужават само необходимите действия за унищожаването им. Нищо повече.
Кип долови, че Железни преживява измяната твърде зле, оскърбен и като водач, и като приятел.
— Карис нали ви каза за думите на Литос?
— Това не променя нищо.
Командирът взе книга, за да е ясно, че повече няма да говорят за това.
Кип не разбираше напълно чувствата си, но намираше някаква утеха в последните думи на Литос, макар че умиращият не успя да му каже кой е подстрекателят. Не се съмняваше обаче, че чу „луксиат“. Да, много лошо, че някой от луксиатите искаше смъртта му, но ако Андрос пак бе намислил да го убие… Не се залъгваше — вече щеше да бъде труп.
Командирът четеше. Пак ли? Кип знаеше колко затрупан е със задължения Железни. Странно… Примъкна се полека към масата с надежда да види по-добре книгата.
И се натъкна на безизразен поглед. Командир Железни вдигна ръка и изпружи три от дългите си пръсти.
— Аз… ъ-ъ, ще тръгвам — веднага каза Кип. Пред вратата се обърна. — Приятен ден, сър.
Погледът не се промени. Командирът сви единия пръст. Оставаха два.
Кип се затрудни с отварянето, ръкавиците от луксин го правеха несръчен. Засмя се смутено.
— Ръкавиците — обясни, докато разпръсваше луксина.
Погледът на Негова величава заядливост сякаш се опитваше да го прободе. Остана един изпружен пръст.
— Слушам! Сър! — избълва Кип с бледа усмивка и излезе.
Реши да отиде в обществените бани. Преди да го приемат като новобранец в Черната гвардия, нямаше никакво желание да слиза тук. Въобразяваше си, че щом вече е в Черната гвардия, ще се отърве от тези притеснения. Черногвардейците имаха собствени бани.
Защо ли си въобразяваше, че да се къпе сред атлети със съвършени тела е по-поносимо, отколкото да е сред съвсем обикновени непознати? Стигнаха и една-две добродушни шеги, че е пълничък, за да се махне. Разбираше, че грубият хумор е жизненоважен, та бойците да съхранят разсъдъка си. Но Андрос беше прав, че очевидната за всички мишена може да бъде поразена и когато е много старателно отбранявана. Кип отвърна със смях на закачките и на свой ред не спести хапливите шеги… и повече не стъпи в баните на черногвардейците.
Големите бани бяха разделени на мъжки и женски — не че нямаше промъкване и от едната, и от другата страна понякога — и някои хора обличаха тънки хавлии, но повечето се къпеха голи. За Кип дори хавлията не беше достатъчна да прикрие тялото му. Намокреше ли се, започваше да лепне, да откроява всяка смехотворна тлъстина.
Имаше обаче и достатъчно просторни части на баните, където да намери уединение. Някои бяха запазени за благородниците, в други можеше да влезе всеки срещу скромна такса. Лордовете влизаха без пари, получаваха безплатен сапун и кърпи, можеха да избират в колко гореща или студена вана да се потопят и ги обслужваше роб, който да им носи освежаващи питиета или още кърпи. Кип бе чувал, че в други бани из града или из сатрапиите робът или робинята често проституират, но в Хромария такива волности бяха недопустими. Тук робите бяха от същия пол като къпещите се и личеше, че не ги подбират по хубост.