— Има ли свободни горещи вани днес? — попита Кип старшия роб в мъжката баня и поиска да го запишат в книгата за благородниците.
Поне тази привилегия използваше без угризения.
Един възрастен роб го поведе по дълъг коридор, наситен с толкова влага, че по стените се стичаха капки, а парата пречеше да се вижда дори наблизо. Не беше сигурно, че няма да се натъкне на някого: дори в малките басейни понякога се събираха петима-шестима преди религиозни празници или Бала на лукслордовете. Но в повечето дни беше сам или наоколо се мяркаха само още един-двама.
Робът провери дали Кип има всичко необходимо, сложи дрехите и вещите му в кош и го остави на спокойствие с хавлия, сапун и звънче за повикване. Малцина избираха късната сутрин да се къпят и Кип без опасения окачи хавлията на една от дървените куки, за да е суха, когато реши да излезе. Спомни си, че повечето дисципули в Хромария сега трябва да са в класните стаи.
Хъм, уроци… Откога не се бе тревожил, че може да пропусне някой?
Потопи се припряно, макар че беше сам, а водата пареше. Горещината вършеше полека вълшебствата си със схванатите му мускули, започна да се отпуска и умът му. Защо го бе прихванало да се лепне така за Карис? Време беше да порасне. Можеше да се смята за сирак и трябваше вече да приеме положението си. Някой му предлага приятелство, а той веднага се замечтава за семейство. „Оролам да ти е на помощ, Кип, но ти се натрапваш на хората около теб. Отвратително. Да не говорим, че това самосъжаление изобщо не ти помага. Няма ли да се отървеш най-после от този навик?“
Разтърка лицето си с длани. Въздъхна, скрил се от света зад спуснатите си клепачи, оставил водата да го умиротворява. Когато отвори очи, не беше сам в басейна.
— Не ти липсва дързост, а? — каза му Тизис Маларгос. — Какво правиш в женската баня?
Стори му се, че го раздруса мълния. Едва не побягна, но наведе глава да се погледне и си напомни, че е гол. Дебел, гол, в капан. Преглътна насила и се огледа за символа, обозначаващ мъжката баня, но в отделните помещения ги нямаше по стените. Онзи старец да не беше слабоумен да го доведе тук?
— Н-не може… не може да съм в женската баня.
— Опасявам се, че си.
Тизис явно се забавляваше. Гледаше го как се присвива смутен. Кип се вторачи във вратата, чудеше се дали да не хукне натам.
— Не забравяй — каза Тизис, — че баните са близо до преходника.
— До какво?
— Коридорите и съблекалните са част от острова, а баните — от Хромария и се въртят заедно с всички сгради над тях. В тази част от денонощието трябва да внимаваш, иначе може да нахълташ право в голямата женска баня.
Кип мигаше. Значи затова се беше залутвал и преди тук! Хромарият се въртеше, за да следва движението на слънцето в небето, и според различния час коридорът можеше да води към съвсем друга част от баните. Пак се загледа във водата. Достатъчно мътна беше от сапуна, нали? Седна по-спокойно.
— Да смятам ли това за отмъщение? — попита той.
Тя сви вежди недоумяващо, после се усмихна.
— О, не. Нямах представа, че си толкова свенлив. Оролам ми е свидетел, че това не важи за другите мъже във вашия род. Признавам, че исках да те стресна, но очаквах да се развеселиш. Пък и не за пръв път ме виждаш гола.
Кип не знаеше какво да каже. Знаеше обаче, че тя не го лъже. Ако искаше да го посрами, нямаше да влезе в банята. Щеше да си седи отвън облечена.
Умът му се вкопчи в думите на Андрос, че ако си изиграел картите умело, Тизис щяла да легне с него. А сега тя седеше гола само на две крачки от него. Кип облиза устните си, чудодейно пресъхнали въпреки парата и горещата вода.
„Ох. Олеле…“
— Ти… хъм, ти ли плати на роба да ме доведе тук?
Водата, почти загубила прозрачността си, я покриваше чак до раменете, а той все отместваше поглед. Но не можеше да не я поглежда.
— Исках да говоря с тебе насаме — призна Тизис.
Да говори. Нищо лошо нямаше да се случи, ако поговорят. Нали?
Тизис се плъзна по каменната пейка под водата и седна до него. Толкова отблизо му идваше в повече да се взира в лешниковокафявите ѝ очи, цветът допълнен чудесно от тънкото зелено пръстенче около ириса. Вторачи се надолу… и се усети, че все едно опитва да зяпа щръкналите ѝ гърди през мътната вода. След миг призна, че догадката ѝ ще е съвсем вярна, защото опитваше да прави точно това.
Впери поглед право напред. Тизис прикри смеха си с кашлица.
Стори му се, че тази прищявка не ѝ подхожда. Странно — защо да не му се присмее откровено, щом има повод? Да не си мислеше, че той ще изскочи от банята, ако тя прекали съвсем малко? Или все пак беше желание да се държи любезно? Стрелна я с поглед.