— Извинявай, Кип — каза Тизис. — От седмици си блъскам главата как да поприказвам с тебе и през цялото време се подготвях за разговор с Гайл, но забравях, че си на шестнайсет години.
„Такъв съм си аз — все разочаровам.“ Жегна го споменът как заяви на дядо си, че обича да го подценяват. В момента не беше вярно.
— Тизис, какво искаш?
Тя вдигна ръце в присмехулен жест на помирение. Седна поизправено и се подаде опасно над водата.
— Кип, с тебе си имаме предостатъчно причини да се мразим. Е, аз съм склонна да вярвам, че моите причини са още повече от твоите. Знам какво си втълпи за първото изпитание, но нямаше никакъв заговор за провалянето ти. Винаги се опитваме да сплашим кандидатите. А когато изхвърли въжето от дупката, аз наистина смятах, че това е забранено. И го върнах. Грешка от незнание. От друга страна, ти уби баща ми.
„Щом ще си говорим за това…“
— Каквото и да представляваше онази твар, отдавна не беше баща ти.
— Щях да съм по-доволна, ако можех да преценя сама, вместо да разчитам на твърденията на мъжа, който го е убил. Да не споменавам, че баща ти и чичо ти са унищожили половината свят, а аз…
— А твоят род е сбъркал в избора си на чия страна да участва в опустошението! — прекъсна я Кип.
„Мъж ли каза тя?“
— Грешка, която поправихме. — Тизис вирна брадичка.
— Значи сте се опълчили на Дазен? Кога? След смъртта му при Разцепената скала ли? Каква смелост…
— Кип, не мислех, че тъкмо ти ще подхващаш пръв обвиненията към някого за направеното от рода му, когато е бил малък. Тогава ти още не си бил роден, а аз съм била на две години. Трябва ли и аз да те обвиня за грешките на твоята майка? Защото вече чух разни истории… от хора, които пък са ги чули от тебе. Може би е по-добре да мислим какви сме днес, без да ровим в стари раздори, в които изобщо не сме участвали.
— Това звучи… впечатляващо разумно — призна Кип.
Съсредоточаваше се по-лесно, когато се стремеше само да вникне в доводите ѝ, но тя се изви към него разгорещена и изпъчена.
— Би ли седнала… — прегракнало помоли той и ѝ показа с ръка да се смъкне надолу.
Тизис видя, че зърната на гърдите ѝ се показват над водата, която не беше чак толкова размътена.
— О!… — Червенината изби веднага по бледата кожа. — Благодаря.
Нещо докосна голото му бедро и той за малко не подскочи над басейна като изхвърлен от гейзер. Тизис се разкикоти.
— Стига де, Кип, нали уж и двамата бяхме наясно, че вече си ме виждал гола. Няма какво да те изненада.
„Не мисля, че предишният път се брои, когато седиш до мен…“
— Първия път те видях гола по време на изпитанието, а ти ме гледаше строго в очите и ме увещаваше колко важно е самообладанието. Питах се дали няма да ми откъснеш главата, ако посмея да… А втория път! С дядо ми?!
Устните ѝ се изкривиха.
— Повярвай ми, искрено съм ти задължена, че ни прекъсна, преди да стигнем до нещо повече.
Кип я изгледа и двамата прихнаха едновременно. Смехът ѝ не съблазняваше, а веселеше. Гърлен, лесно различим сред хилядна тълпа, измъкващ се рядко от клетката си и способен да опожари половината град, защото бездруго скоро пак ще го напъхат зад решетката. А после тя изпръхтя като кобилка.
Разсмяха се още по-неудържимо, тя се изчерви, но кикотенето продължи, докато на очите ѝ избиха сълзи. Последвалото мълчание беше на хора, които се понасят добре. Тизис си избърса очите, реши и да изтрие с малка кърпа размазания по лицето ѝ грим. Без него не изглеждаше на двайсет и пет. Не изглеждаше и на своите деветнайсет години. Имаше вид на седемнайсетгодишно момиче и Кип разбра защо винаги се гримира.
Твърде млада също като него. И двамата бяха самотници в Хромария.
— Кип, ще ти призная нещо — нашият род е в голямо затруднение. Войната на Лъжепризмата изтреби другите разклонения на рода, но този обрат на съдбата само ни направи по-силни, колкото и извратено да изглежда. Цялото богатство и земите се съсредоточиха в ръцете на чичо ми и така станахме един от най-видните родове. Предложихме да се омъжа за Гавин, за да сключим съюз, и дядо ти като че ли беше склонен да се съгласи. А Гавин се ожени за Карис. Това беше звучна плесница за нас. Не дочакахме нито обяснение, нито извинение.
„Имала е намерение да се омъжи за Гавин? А вместо това е стигнала до постелята на дядо ми? Как се завърта Колелото на съдбата…“
Кип обаче я слушаше с учтива сдържаност. Понякога се налагаше да забрави ролята на Устатия.