— Не знам защо — продължи Тизис, — но се боя, че Андрос е намислил да чака бездейно, докато бъдем унищожени. Най-плодородните ни земи са онези, до които армията на Цветния принц стигна най-близо. Опасяваме се, че промахосът ще позволи на Цветния принц да ни отнеме и земите, и богатството, за да го спре чак когато ни е стъпкал в земята. Кип, не можеш да си представиш какво ми струва да призная това, особено пред един Гайл, но нашият род е тласнат до ръба. Майка ми почина преди две години. Баща ми е мъртъв. И сякаш нарочно в Ейрени се е събрал целият ум на рода, в мен — цялата хубост, а обаянието, от което щях да имам огромна полза, е само в моя по-малък братовчед Антониус. Ейрени ще се насили да продължи рода, ако няма никакъв друг изход, но за нея това ще е като ад приживе. Не искам да ѝ го причиня, така че дано измисля някакво решение.
— Защо? — учуди се Кип.
Отдавна бе научил, че някои жени не искат да се занимават с отглеждането на деца, но богатите семейства си имат робини за това, нали?
Тизис се намръщи.
— Все забравям, че още не си приобщен към клюкарите тук. Нейното желание да легне с мъж не е по-силно от твоето желание да се сношаваш с дядо си.
— Уф… — сепна се гнусливо Кип и чак тогава прозря. — О…
— Братовчед ми Антониус пътувал насам, за да ми предаде заповедите на Ейрени. Корабът му бил превзет от пирати. Не са поискали откуп досега, а щяха да го направят, ако беше жив. — В очите ѝ зееше празнота, гласът ѝ зазвуча кухо. Кип не се съмняваше, че тя обича братовчед си. — И така оставам само аз. Кип, нашите южни плантации и гори могат да бъдат защитени. Но ако не бъдат… хората там са моят народ. Повече от петдесет хиляди. Израснах в онези земи. Аз бях банкона в техните празнични шествия. В онези градчета научих как се отглеждат растения, какви грижи са нужни за животните, как се добива дървесина. Играех си с момичетата и момчетата там. Много от онези момичета вече имат свои деца. В стопанствата животът минава по-забързано. Ще направя всичко, за да спася народа си.
„Ще вирнеш и крака за моя дядо.“
— Да — тихо потвърди тя, отгатнала какво си мисли. — Дори това. Моята девственост срещу техния живот? Ще я разменя, без да ми мигне окото.
Кип се засрами ужасно, без още да знае какво го потиска. Презря Тизис, защото виждаше само млада жена, търсеща вниманието на най-могъщия мъж наоколо и готова да преглътне дори погнусата си от Андрос Гайл. Като обикновена курва.
Някои благородници живееха на Големи Яспис толкова отдавна, че губеха всякаква връзка с владенията си. Може би господарят или господарката отделяше време за едно пътуване годишно, за да провери как икономите си вършат работата, но техните деца мислеха само за съперничеството си с други благородни отрочета: кой ще подготви най-разточителното пиршество, кой е над всички в комарджийството, танците или ездата, увличаха се в клюките кой с коя е легнал, променящи се неусетно в гадаене кой за коя ще се ожени, а после в нови клюки с коя е изневерил. Или се възползваха от нищожна дарба, за да се вмъкнат в Хромария и да правят почти същото, но примесено с малко уроци. Кип не бе припарвал до тях въпреки произхода си — ученето и тренировките запълваха цялото му време.
Знаеше, че това не е грешка. Гавин несъмнено бе предвидил, че ако Кип се появи в Хромария като копелето от Тирея и бъде хвърлеи сред онези вълци, те ще го схрускат. Затова му беше толкова необходимо обучението в Черната гвардия. А и още тогава Гавин знаеше, че войната е неизбежна и че Кип ще се нуждае от колкото се може по-добра подготовка за нея.
Досега си представяше, че и Тизис е в онази тълпа. Нали беше богата, извънредно надарена в притеглянето на зелено и красива. Как да не е дребнава и досадна клюкарка, за да има равновесие?
Това го подтикна да си зададе въпроса как хората съдят за Гавин Гайл, който олицетворяваше дразнещо превъзходството във всичко. Беше немислимо да не го мразят тайно. Впрочем какво ли си мислеха за самия него, изтърсил се от нищото и наметнал плаща на най-влиятелния в Седемте сатрапии?
Неочаквано видя Черната гвардия като топличко одеяло, изпод което нямаше никакво желание да подава глава. Там почти всички го преценяваха какъвто е. Някои дори бяха настроени дружелюбно към него. Откакто стана новобранец, никой не му напомни враждебно, че е тиреец. В неговата група държаха само на приноса му за успеха им. На Кип му беше омразно да го оплюват несправедливо, но дори не си бе направил труда да забележи, когато това престана да му се случва.