Сега слушаше Тизис, готова да продаде тялото си, за да спаси своите хора, а до днес охотно би я нарекъл курва.
— Милостиви Оролам… — промърмори към водата. — Тизис, много съжалявам за… за всичко. За отношението си към тебе. И за думите си в онази спалня. Говорих много злобно.
Тя замига и се извърна.
— Знаеш ли, опитах пак да отида при него тогава. След като ти излезе. Не ме искаше. Изгони ме от покоите си като…
— Той не е… мил човек.
Нова буйна омраза се разгоря в него. Едно беше Андрос да унижава него и после да му натрива носа с унижението и да го осмива. Съвсем друго беше да го насъсква да постъпи така с друг човек.
— Да, не е — съгласи се тя със смях като хлипане. Избърса едното си око с пръст и се насили да овладее гласа си. — Наистина не е. Да си призная, изненада ме само с едно — не легна с мен въпреки всичко. И без това ми се гади от самата себе си… е, разбираш за какво говоря. Щях да се почувствам стократно по-зле, ако ме беше използвал и захвърлил. Щеше да му подхожда. Ние тъкмо бяхме започнали… извинявай, не е нужно да ти обяснявам. Може би се е уплашил да не забременея и да си има грижи с копеле.
„Не е било заради това. Подхванал е друга игра.“ Но Кип не се издаде. „Ха, тя не каза «още едно копеле»!“ Май беше достатъчно тактична.
Докато Тизис си връщаше спокойствието, Кип я зяпаше откровено. И без неизменния грим си оставаше обезсърчаващо красива, но естествената ѝ хубост беше някак по-мека и млада в сравнение с онова ледено съвършенство. Откриваше в себе си симпатия към нея.
„Какво става? Да не би да се сприятеляваме? Как може да се случи толкова набързо?“
Андрос Гайл не пропускаше да препикае всичко и бе предсказал, че Тизис ще се опита да го съблазни. Така ли му влизаше под кожата? Толкова хитроумно? Разиграваше ли го?
Не му се вярваше. Адове, ако Тизис се преструваше толкова великолепно, поначало беше по-добре да е на нейна страна, защото никой не би имал шанс срещу нея.
— Виж какво… цялата ми кожа вече се набръчка от водата — оплака се Кип. — Как да се измъкнем прилично оттук? Първо дамите? Нали не е неудобно, щом вече съм те виждал гола?
Тизис въздъхна и се потопи толкова, че от устата ѝ да излизат мехурчета.
— Така… — промърмори тя и трепна.
Кип чакаше. Нямаше продължение.
— Е, какво ще кажеш? — попита след малко.
Тя се понадигна и той се загледа през водата, но не вярваше Тизис да обърна внимание. Проклятие! А преди минута-две беше настроен толкова морално…
— Какво ще кажа ли… Не слязох тук само да се изкъпя. Споделих с тебе всичко важно за семейството си и положението, в което изпаднахме…
Тя да не очакваше същото и от него?
— Тизис, много приятно ми беше да си поговорим. Наистина, повярвай. Дори беше огромна изненада за мен, но след малко свършват занятията на толкова много класове, че в баните ще нахълтат десетки, ако не и стотици хора. Мисля, че нямаме време да ти разказвам живота си.
В далечен коридор се затръшна врата и двамата трудно се сдържаха да не изхвърчат от басейна.
— Така… — пак каза тя и си облиза устните. — Но се чувстваш сам тук, нали? Тоест и аз имам нужда от приятели, и ти. Някой, на когото да се опреш.
— О, да, това би било… добре. Но не знам дали е възможно. Рано или късно ще ме изритат от Черната гвардия или ще ми измислят учтиво някакво повишение на пост извън нея. Сама се убеди как ме мрази дядо ми: Сега имам пари да се издържам в Хромария, но ти си напълно права, че положението ми тук не е много… устойчиво.
Толкова усилено бе пропъждал тези мисли от главата си, че да ги чуе от собствената си уста беше като юмрук в лицето. А Тизис пак въздъхна тежко.
— Да, досещах се. Имам план и не искам отговор от тебе сега, но те моля да помислиш сериозно. Ела в баните след седмица по същото време. Онзи стар роб ще те доведе тук.
— Събуди любопитството ми — подметна Кип.
Тя се изчерви.
— Не бях намислила да се случи точно така…
Пое си дъх и издиша бавно, потопи се цялата във водата и се подаде над повърхността с изопнато от напрежение лице.
— Защо ли се чувствам неловко? — измърмори Кип.
— Кип, ожени се за мен.
Отнякъде се чу звук, сякаш някой стискаше за гърлото дребно животинче. О, бил от неговото гърло!
Лицето ѝ съвсем поаленя.
— Ще помислиш ли за това?
— Какво?!
Но тя вече тичаше грациозно по стъпалата. Грабна хавлията от закачалката и избяга на пръсти от банята. Кип онемя за малко от думите ѝ и голото ѝ тяло.
— Ей, чакай! — изкрещя накрая. — Не знам как да се измъкна оттук! И хавлията е само една!
И проумя, че в женската баня току-що се е разнесъл кънтящ мъжки глас. Идиот! Изскочи от водата и се втурна към вратата срещу онази, която Тизис бе затворила зад себе си. „Пазете се, идва гол мечок!“