Умът ѝ стигна веднага до още един неизбежен извод — мъж или жена, изменникът, който принадлежеше към Ордена, сега беше другаде, за да остане извън кръга на заподозрените. Дали придружаваше Бялата? Освен това можеше да влиза в покоите ѝ често, щом вратата на балкона е била отключена преди малко — след покушението преди няколко месеца я заключваха. Това намаляваше списъка с вероятните предатели.
„Остави го за по-късно.“
— Как изглеждат наметалата? — попита Тея.
Убиеца Шарп пак оголи твърде съвършените си зъби в подобие на усмивка. Показа ѝ вътрешната страна на своето наметало — фино изтъкан сив плат. Посочи и скритата в яката златна верижка, която се стягаше около шията.
— Едното е обгорено по края. Трябва да са две. Знаем, че поне обгореното е при тях. Ако донесеш и двете, ще бъдеш тачена и почитана. Ако донесеш само обгореното, може и да не спечелиш доверието им.
— Казваш ми, че дори да им върна съкровище като искрящото наметало, няма да заслужа доверието им? — троснато попита Тея.
— Стаята е на етаж Благоразумие, номер двайсет и седем. Не се бави. — Господин Шарп се озъби, като че ли бе недоволен от излишната си откровеност. — А, да… За да крепиш обвивката от парил, самият газ върши работа. Не са нужни вътрешни подпори. Ако газът е достатъчно гъст, можеш да поддържаш връзката с него, без зениците ти да изглеждат като кладенци на мрака. Моят наставник казваше, че предшествениците ни в древността са били способни да задържат около себе си в движение облак от парил дори без обвивка. Дори при силен вятър, дори ако тичат или се сражават.
„Смайващо, но…“
— Това с какво им е помагало?
— Ние — цепещите светлината — ставаме невидими с искрящите наметала. Принципът на действие е друг, но първоначалната идея се опира на някогашния опит, ако още не си проумяла.
— Значи те… — запъна се Тея.
„Невъзможно!“
— Имало е защо да наричат древните майстори „бродници в мъглата“. Не са се нуждаели от наметала.
72.
„Тея, признай си — мразиш чакането. Някаква налудничава подбуда тласка и тебе като всеки войник да избираш миговете на ужаса пред еднообразието на скуката.“
Спомни си как водеше черногвардейците нагоре по пътеката към укреплението на Руишки нос. Тя беше съгледвач на щурмова група от най-страховитите бойци в целия свят. Колко трудно щеше да бъде изкачването до следващия етаж? Беше се покатерила по стената на укреплението, докато вражеските оръдия гърмяха на крачка-две от нея. Сега щеше да е по-лесно.
За да се разсее, докато вървеше към посочената стая, опита да крепи обвивката около себе си само с парилов газ. Постигна го с лекота. Ако оставеше мехура отворен отдолу, една педя над пода, не можеше да ѝ свърши въздухът.
Свърна зад ъгъл и видя Кип да излиза от един асансьор. Закова се на място и отскочи назад. Забрави да избута париловия мехур в същата посока и го разпръсна, щом опря гръб в него… но той изчезна безшумно и незабележимо. Чакаше. Ако Кип вървеше към нея, щеше да го види ей сега.
Той обаче тръгна в друга посока. Сигурно отиваше в библиотеката.
Стигна до асансьора, без да привлече ничие внимание. Качи се на един от горните етажи, който луксиатите наричаха Благоразумие. Там също не се мяркаха хора. Стигна до двайсет и седма стая, без никой да я зърне.
Вратата беше отключена, стаята — празна.
Веднага погледна прозореца. Удобно широк. Отвори го лесно, въжето висеше точно където трябваше да е. Тея си отдъхна, щом видя по него възлите, които облекчаваха катеренето. Щеше да се покатери и по обикновено въже, но твърде мъчително. Все си казваше, че не ѝ стига сила в ръцете и раменете.
Залости вратата, нагласи добре торбичката с полумесеците и малката раница на гърба си, отдели десетина секунди да се помоли. „Не си давай прекалено много време. Започнеш ли да умуваш, ще се разколебаеш. Времето трябва да стига само за проверка на снаряжението и прочистване на ума. Не за събиране на смелост. Колкото повече се бавиш да събереш смелост, толкова по-страхлива ставаш. Смелостта е в действието.
Но аз не искам да умра.
Размърдай се, Тея!“
Хвана въжето и го дръпна силно. Стори ѝ се, че е закрепено здраво. Разбира се. Ако искаха да я убият… не биха го направили в тази кула.
Катереше се още преди да осъзнае какво прави. Да, така беше по-добре. Наложи си да не гледа надолу, а да преодолява разстоянието нагоре възел по възел. Ако зависеше от нея, нямаше да прави това в късния следобед, на светло. Но сега Бялата не беше в покоите си, а Тея нямаше избор.