— Едното е срамно, другото е достойно и ако не виждаш разликата, имаш твърде лоши проблеми, с които ние не можем да ти помогнем — отвърна Бялата.
— Но… но него го няма! Мъртъв е! Вече е безсмислено. Аз… аз си мислех, че…
Карис си мислеше, че правилата не важат за Гавин и че като се омъжи за него, той ще застане на нейна страна и правилата ще заобиколят и нея поне веднъж. Мислеше си, че заслужава поне това щастие и че Оролам се е смилил над нея.
— Изчезнал е — поправи я Бялата. — Не е същото. Поне засега, поне от моята гледна точка. Разбира се, някои в Спектъра ще поискат веднага да бъде обявен за мъртъв, но ще си имаме други затруднения с избора на следващия Призма. И все пак преди Слънцеднев трябва да бъде назован нов кандидат. Длъжни сме да го намерим дотогава.
И отново вдигна лице с удоволствие към дъжда, сякаш вече забравила за Карис.
— Това ли е? — не отстъпи Карис. — Изпълнила съм предназначението си и мога да бъда захвърлена?
— В този наш живот не сме дрехи, които могат да бъдат изпрани и носени отново. Ние сме свещи, които дават светлина и топлина, докато не изгорят. Ти горя по-ярко от повечето други. Това си има цена. А посредствените като мен?… Мъждивите пламъчета горят по-дълго.
— Не съм свършена — тросна се Карис.
— Щом е така, може би не си чак толкова нежно цвете, за каквото си се смятала — подхвърли Бялата.
Пак млъкна, не поглеждаше Карис, която се чудеше дали да побегне разярена от балкона, дали да се разпсува, или да заплаче. Но само стоеше под капките, оставяше ги да охладят гнева, да укротят необуздаността ѝ, да попият в косата и да провесват кичури пред очите ѝ. Успя да заговори чак от третия опит.
— Отдавна се опитвам да го преглътна, но… Защо ме изпратихте — тъкмо мен — да проникна в армията на Раск Гарадул?
— За Тирея ли питаш?
— Да, не беше толкова отдавна — заяде се Карис. — Раск беше влюбен в мен. А аз нямах представа. Натресохте ме в такова положение, без да ме предупредите. Заловиха ме. Можеха да ме убият.
Погледът на Бялата сякаш ѝ взе мярката.
— Някога вземала ли си оръжие наслуки посред битката? Ако си изгубила своето?
— Веднъж. Грабнах един мускет в Гаристън. Опитах да стрелям, но засече.
— Хъм… Случва се.
Бялата не каза нищо друго.
— Аз?! Аз съм оръжието, което ви е било подръка? Без да знаете дали ще ви послужа? Това… това са дрънканици. Познавате ме! Не съм намерена на улицата. И не съм нещо, взето наслуки. Можехте да изпратите всеки от черногвардейците или някой от поне стотина други войници или роби. И поне половината щяха да се справят не по-зле от мен.
— Целта ми не беше победа в битка. Исках да изпитам оръжие.
— Какво?…
— Имаш много предимства, Карис Гайл, но все прибягваш до едни и същи. Боиш се да разшириш възможностите си. Давах ти шансове със задачи, които би могла да изпълниш лесно и с малко ласкателства или подкупи, а ти винаги избираше прекия път, опираше се на властта и йерархията. Но всеки път, щом вече решавах да се откажа от тебе, ти правеше нещо великолепно и ми показваше, че си способна да мислиш самостоятелно. Просто ти харесва други да дават заповедите. Затова те поставих в положение, когато трябваше да изпълниш жизненоважна задача, но без указания как да постъпваш. Знаех, че има риск да умреш, и щях да понеса смъртта ти тежко, особено защото съм сбъркала в преценката си за тебе. А ти се справи и спечелих нещо още по-ценно от моето доверие в тебе.
Карис се озъби.
— И какво е то?
— Твоето доверие в самата себе си. Поне е малко по-силно отпреди.
Карис тръсна глава.
— Тогава защо ме махате от сегашния пост? Разбирам Андрос Гайл да се стреми да ми отнеме нещо, което обичам, но вие?… Защо не се преборите за мен?
Ето, парещите сълзи пак напираха. И гърлото ѝ се сви.
Бялата примигна и лицето ѝ се преобрази от жизненост, която вдъхна в чертите ѝ свежа младост.
— Чуй ме добре, Карис Гайл. Никога няма да престана да се боря за тебе! — Облегна се и изведнъж отново изглеждаше стара. — Студено ми е на този дъжд. Вкарай ме вътре. Но преди да влезем, имам нова задача за тебе, Карис Гайл. Задача, която подхожда на новото ти положение.
— Новото ми положение ли? Вдовица? Бивша черногвардейка?
— Жена без работа и с твърде много свободно време.
Все едно я зашлеви. Гневът на Карис се разгоря.
— Да плета пуловери и да кърпя чорапи ли, господарке?
— Загубих подвижността си. Прекалено лесно е за някои да следят с кого се срещам. Ти, Карис, ще ръководиш моите шпиони.