Забави се със затварянето на вратата и господин Шарп се вмъкна при тях невидим, наострил слух за всяка дума, която уж трябваше да остане тяхна тайна.
— Най-после сме сами — въздъхна Кип.
73.
— Тея, чуй какво ще ти кажа… Проклятие! Все повтарям „чуй какво ще ти кажа“. — Въздъхна. — И двамата знаем, че няма да стана черногвардеец.
— Какво?! Не, не го знаем и двамата.
— На подбив ли ме вземаш? — наежи се Кип.
Не може и други да са били слепи като него…
— Какви ги дрънкаш? Нашата група е най-добрата. А твоите умения нарастват с всеки ден. Трошач, избий си го от главата. Винаги намираш за какво да се тревожиш. Ти си…
— Не е вярно! — възрази той, сякаш тя каза нещо нелепо.
И беше несправедлив, разбира се, защото наистина все намираше за какво да се тревожи, откакто Тея го познаваше.
— Тея, аз съм Гайл. Немислимо е да ме допуснат до последните обети. Кого би могъл да охранява един Гайл според тях? Как да ми се доверят? Търпяха ме толкова дълго, защото все си затваряха очите за това затруднение. Но дойде ли денят, когато се налага да решават за обетите… Може би дядо ми ще пробута нещо, което е измислил за мен. Или Бялата. Или някой от другите Цветове. Аз съм син на баща си и това означава, че съм важен за хора, които дори не познавам, но те отдавна мразят моя род. Тези хора обаче още не бързат със замислите си, защото въпреки увереността им, че баща ми е мъртъв, не са сигурни колко ме мрази Андрос. Щом се уверят, че той не ме закриля или… — Кип стисна зъби. Милостиви Оролам! Щеше да каже „или щом се появи брат ми Зимун“. На косъм беше да избълва тайната. — Набутаха ми го, Тея.
— Ей, черногвардейците внимават с приказките — сопна се тя.
Той извъртя очи към тавана.
— Именно! Тоест те, но не и аз. Аз съм само синът, признат за законен, но всички знаят, че съм копеле. Щом Гайл желаят да се преструват, тяхна си работа — те са Гайл в края на краищата. Тяхно право си е. Още една причина да ни мразят. Иначе казано — измишльотина. Дори си мисля, че баща ми ме натика в Хромария с единствената цел да стана умел боец. Този студенокръвен, пресметлив…
— Може би е искал да си намериш приятели — прекъсна го Тея. — Дали не си неблагодарен към човека, който ти даде всичко?
— У мен се прокраднаха някои съмнения за безгрешния ми баща — изръмжа Кип и прокара пръсти през косата си. — Както и да е… Няма да служа в Черната гвардия. Помисли какво означава това.
Очакваше тя да се досети на мига.
— Кип, нямам представа за какво говориш!
Той я погледна стъписано и изведнъж се притесни.
— Черногвардейците не могат… не могат да се обвързват с други черногвардейци.
— Да, така е.
Не желаеше да проумее очевидното. „Тея, не ме принуждавай да го кажа.“
— Но ако не съм в Черната гвардия, мога да се обвържа с някой… който е.
— Ами да… — проточи тя и изви вежди, сякаш подканяше малко дете: „Хайде, изплюй камъчето!“ И след секунда притисна длан към устата си. — Ох, гадост…
Не беше точно отговорът, на който той се надяваше. Кип се вторачи в стената. Струваше му се, че си изтръгва сърцето и го запраща срещу нея.
— Тея, скоро ще остана и без приятели, и без съюзници тук. Постарах се да озлобя дядо си до полуда, а една негова дума стига, за да ме изритат и от новобранската група. А ти… ти ще имаш свои задължения и накрая може да се стигне дотам, че да се изправиш срещу мен, за да не… сещаш се — да не убия дядо си.
— Кип, защо си втълпяваш, че ще те забравим?
— Всъщност точно това ще се случи. Дори ще е по-зле. Цялата същина на службата в Черната гвардия е да си вярна само на Черната гвардия и на онези, на които Бялата иска да се посветиш. И ако охраняваш промахоса, да речем… може задълженията ти да изискват да ме убиеш, без да ти мигне окото.
Кип се ядоса, но гневът му не беше насочен към Тея. Не беше честно да я натиква в ъгъла така. Нищо чудно не би имало, ако тя изобщо не се е замисляла за това. Доскоро и той се радваше, че е попаднал в братство, където не му се налага да умува за отношенията си с хората.
— Кип, никога не бихме вдигнали ръка срещу…
Множествено число. Не каза „аз“. Той я прекъсна:
— Важното е, че за мен приятелите станаха разкош, от който може да бъда лишен. Значи се нуждая от съюзници. Тизис ми предлага тъкмо това. Искам от тебе да ми кажеш…
— Тизис ли?
— … има ли поне една причина да откажа предложението ѝ?
Говореше грубо. Държеше се гадно и не можеше да се спре. Взираше се в Тея и тя сякаш се смаляваше в далечината заедно с надеждите му.