Накрая сухожилията в ръцете му и цялата повърхност на юмруците се сгорещиха така, че болката отслабна, мускулите му се изпълниха със сила. Той ускори темпото. Изрита чувала и се наслади на тежкия месест звук от съвършено изпълнения ритник.
Щеше да се ожени за Тизис. Наистина щеше да го направи.
Тя бе постигнала тъкмо онова, за което дядо му го беше предупредил: подлъгала го беше да я спасява, без дори да прибегне до истинско съблазняване.
И това проклето разшито място на чувала! И до днес си оставаше толкова разхлабен, колкото беше преди много месеци. Ама че проклетия! Все едно му напомняше, че не постига нищо.
Съсредоточи се върху тази страна на чувала, подскачаше така, че да е винаги пред него, блъскаше с леви крошета, за да завърти чувала надясно, и забиваше най-мощните си ритници в мястото.
После започна да тласка. Групата бе измислила това наименование за изхвърлянето на луксин, с което придаваха още мощ на движенията си. Всички бяха единодушни, че тласкането е твърде опасно… и го правеха все по-често. Ако Кип изхвърляше луксин от рамото си по време на удара, юмрукът му щеше да достига чувала с почти двойно по-голяма сила. И това беше страхотно, но означаваше и че ще си потроши китката, а може би и цялата ръка. Тласкането не правеше никого по-корав, само по-бърз.
Натрупваха повече натъртвания и други дребни травми от която и да било група в историята на Черната гвардия.
Веднъж Кип започна да разсъждава на глас дали биха могли да обгръщат костите си с твърдо жълто (тоест онези от тях, които имаха способността да притеглят твърдо жълто), за да станат нечупливи при удар в каквато ще да е повърхност. Тея напомни, че сухожилията и кожата няма да станат неуязвими от това. А после Круксър напомни, че това е въплътяване — от онзи вид магия, който се наказва със смърт. И каза, че тъкмо с това започват всички цветни бесове — променят плътта си по малко на различни места, за да спечелят някакво предимство.
Кип сбърка — първо изтласка червено. Даваше предимство с по-голямата си маса и за тласкане беше нужно да притегля по-малко количество. Трябваше обаче да е запомнил веднъж завинаги, че червеното не въздейства само на тялото. Чувствата му се разбушуваха и сред тях избуя яростта.
Ритник. Ярост, че се бе държал като глупак. Ритник. Ярост към Андрос Гайл. Ритник. Ярост към Гавин Гайл, който го бе захвърлил тук. Ярост към Карис и Тея, които го бяха отблъснали. Ярост към собствената му слабост.
Ярост, бяс, безумие.
Насочи въртелив ритник към разхлабения опърничав шев и яростта му разчупи всякакви граници. Улучи. Нищо. Удар, удар и пак удар. Светът потъна в мъглата на болката, ината и един проклет разшит шев. Кип беше този шев, чакащ да го доразпори или зашие някоя по-могъща сила. Чувалът се клатеше, юмруците на Кип се стрелкаха недоловимо в сливащо се глухо тупкане, прекъсвано от бесни ритници с тласкане на луксин. Сгорещяваше се, дори прегряваше, притегли подчервено, за да се охлади, но то подклаждаше яростта, заглушаваше болката, помиташе разума. В него остана само звярът, само омразата, от цялото му тяло се изтръгваше гърлено ръмжене.
Изрева оглушително, от петата му се стрелна червен луксин заедно с подчервен, сместа пламна. Ритникът беше съвършен с равновесието на тежест и противотежест. Но тласъкът на огнената струя му придаде невероятна сила, врязала се чрез ходилото в чувала.
Двойно пращене — едното усети, другото чу.
Не можа да види какво друго се случи, защото се стовари на земята — левият му крак си имаше предели на издръжливостта и не понесе внезапното двойно, дори тройно натоварване. Кип падна тежко на една страна.
Зачуди се дали десният му крак не е счупен. Размърда ходилото. Болеше. Сви пръсти. Пак болеше, но не личеше да има счупена кост. Болка, която пищеше: „Проклятие, проклятие, не мога дори да псувам, защото не мога да си поема дъх от болка!“
Обърна се на гръб, трепна, вдиша и се надигна на ръце. Тежкият чувал лежеше на пода, откъснат от веригите си. Не беше разпорен.
Просто… „Мамка му!“
Просто бе паднал.
Все едно му се подиграваше.
Кип се изправи. Олеле… Този път болеше истински. Изкуцука към чувала. Да, нямаше съмнение — не го беше разпорил. Разхлабеният шев си беше същият както винаги.
Подиграваше му се!
Но Кип бе чул двоен пукот. Ако единият звук бе от откъсването на чувала, какво беше причинило другия? Падането на пода? Не.
Второто пращене се бе чуло вътре в чувала. Не се съмняваше в това.