10.
Тея не доближи Стеблото на лилията, докато не видя група млади черногвардейци, които също отиваха натам. Бяха от нейния кораб. Наистина ли бе обикаляла толкова набързо, че другите новаци тепърва се добираха до моста? Огледа отново уличките наоколо и въпреки дъжда си сложи за малко тъмните очила. Разшири зениците си силно, още по-силно, докато не изпълниха очите ѝ. Озърна се наляво и надясно и се взря по-напрегнато в кръстовището. Потърси и следи от парил, и убиеца. Не откри нищо.
Пъхна припряно очилата в един джоб и изтича към плътния неспирен поток от минаващи по моста покрай стражниците на Хромария, стоящи с огледалните си брони в обикновено празните стражеви постове. Войната… Войната се бе разгоряла истински и те бяха готови да отблъснат нападение. Тук. Не беше за вярване.
— Истина ли е? — попита един страж черногвардейците. — Призмата мъртъв ли е?
— Загубихме го — отвърна някой.
— „Загубихте го“? Какво?! Той да не е грош? Загубили сте го в морето, а не просто така. Чух, че сте претърсвали бреговете дни наред. Вашата работа не беше ли да го пазите да не се „загуби“?
Един от новаците — Феркуди, изръмжа и му налетя. Другите го хванаха и го дръпнаха, за да продължат към кулата.
— Оставили сте го да умре! — кресна стражът. — За какво сте годни, щом сте оставили Призмата да се удави? И никой от вас не е скочил във водата да го търси?!
Феркуди се разпсува, а, Круксър почти опря нос в лицето на стража. Каза нещо, което Тея не можа да различи, но не направи никакво заплашително движение. Стражът не продума повече, само сълзите се стичаха по бузите му.
Тези хора обичаха Гавин. Почти не го познаваха, а плачеха за него.
Не, каза си Тея, май не беше права. Не го познаваха лично, но Гавин беше пред очите на всички отпреди тя да се роди. И се справяше добре като Призма. Сигурно навсякъде в Ясписите бяха плъзнали слухове заради толкова окаяно оскъдното съобщение от властниците.
„Изчезнал“. Дума, която не бива да подмяташ нехайно в началото на война, първите две сражения от която бяха завършили… неблагоприятно за Хромария.
За тези хора Гавин беше почти бог, а бяха загубили две битки, макар че и той се сражаваше. Как можеха да надделеят без него?
Въпрос, който и черногвардейците си задаваха ден след ден. Не си затваряха очите и за своя провал.
Тя не каза нищо, подмина стражите с наведена глава.
Макар че Стеблото на лилията бе изцяло покрито със син и жълт луксин — прозирен, но немислимо здрав, Тея извървя двайсет-трийсет крачки, преди да свали качулката си. Напиращата с прилива вода се пенеше от вятъра. Сега вълните блъскаха моста, който дори не потрепваше. Мост, който беше символ на самия Хромарий. Целият хаос и грохот на света се надигаха и разбиваха в него, а той си оставаше неизменен, непоклатим, неуязвим.
Винаги беше чудато преживяване да крачи в този тунел от светлина и да вижда напора на водата, стигаща високо над главата ѝ, понякога и преливаща отгоре. Вече бе имало опити да взривят моста с бурета черен барут. Поне три от нападенията бяха предотвратени. Една каруца бе успяла да навлезе в моста и теларският партизанин, вече издъхващ от раните си, бе подпалил с лудешко настървение товара си.
В затворената тръба взривът бил като изстрел на мускет и към двата края на моста. Десетки хора бяха загинали, но мостът бе устоял. Ахана Сръчната била жълтият суперхромат начело на създаването на моста преди повече от две столетия. Такава беше славата ѝ, че и днес имаше инженери, които се обявяваха за нейни преки следовници чрез наставник след наставник.
Тея се опита да си напомни за тази въплътена сила, когато поредната вълна се стовари върху моста и преля над него.
Тя остана встрани от Феркуди и неколцината му приятели. Но когато се разсмяха щастливо, няма и две минути след скръбта и готовността да се сбият, ги видя такива, каквито сигурно бяха в очите на наставниците — деца на по шестнайсет-седемнайсет години, присмиващи се на нечий непохватен опит за целувка, но същевременно и бойци, смъртоносни и лениви, неумолими и глупави, хем мъже, хем момчета.
„Твърде много умуваш, Тея.“
Вмъкна се някак в асансьора, без да забележат, че се е напъхала сред тях. Понякога е добре да си дребничка. Понякога искаш да не ти обръщат внимание. Не беше настроена приказливо, но се питаше дали няма да сметнат, че се държи недружелюбно. Не, бяха прекалено заети със себе си.
Остана в асансьора, когато новаците се изнизаха, и се качи на етажа, където беше стаята на Кип. Чиновниците бяха твърде заети в дните преди отплаването на флота, за да се занимават и с обичайните си дела. Затова Тея и Кип не бяха успели да регистрират документите за освобождаването ѝ. Кип го нямаше и тя трябваше да се погрижи тутакси за документите. Ако дъртакът Андрос Гайл си спомнеше за нея, непременно щеше да я присвои като собственост на неговия внук, дори само за да направи нещо напук на Кип.