А цялото тяло на Кип беше пренаситено с луксин от всеки цвят. Тея бе научила, че за да убиеш някого, най-лесно е да спреш сърцето му. Но не знаеше почти нищо за лечителството.
Намери сърцето на Кип през кръвта му. Беше спряло. Докопа колкото можеше повече луксин в сърцето му и наоколо. Без да има власт над всички тези цветове, все едно държеше в шепата си възли, вместо да изтегля подходящите нишки.
И тя просто стисна. Силно.
Тялото на Кип се раздруса в скута ѝ и тя едва удържа магията. Кип беше мъртъв.
„Адове, какво правя? Оролам!…“
Отново. Стисна, обляна в сълзи. Тялото подскочи. Това беше кощунство.
„Кип е мъртъв. Проклета да си, остави го на мира. Престани, престани!“
Отново.
Самата тя се разтресе така, че се уплаши да не е разкъсала някакви тъкани в тялото си. Този път Кип се отпусна съвсем тежко в скута ѝ. Беше мъртъв. Наистина беше мъртъв.
Волята ѝ я напусна. Каквото и да правеше, щеше да е напразно. Само се гавреше с трупа му. Поне да се беше засрамила от себе си…
— На Оролам топките! — изпъшка Кип. Изстена. Клепачите му трепнаха и след миг очите му се вторачиха в Тея. — Тея! — възкликна смаяно. — Аз съм тук, нали? Тоест съм в настоящето? Тоест…
Погледът му се размъти, май пак щеше да припадне.
— Кип?
Тя приглади разрошената му коса. Усещаше цялото си тяло препълнено със светлина. В мокрите ѝ очи светлината се пречупваше, подскачаше, сияеше и пееше. Кип наистина нямаше да умре.
Хилеше се до болка в лицето.
— Тея, Тея… Трябва да ти кажа нещо.
Тя се наведе над него.
— Да?
Може би от толкова притегляне, може би от преживяния риск да падне и да се сплеска под кулата, от избегнатия сблъсък с Убиеца Шарп, от разпрата с Кип, от спасяването на живота му, от допира с толкова различен луксин, който ѝ влияеше, докато тя боравеше с него… но се почувства сгрята и отпусната. Кип беше тук, пред нея. Спомни си как го целуна онази вечер, когато всички излязоха да пийнат. Хубаво беше.
— Тея, трябва да ти кажа нещо… — пак подхвана Кип.
— Кажи де.
Защо да не го целуне сега? Какво лошо имаше?
— Тече ти носът.
— Ъ-ъ… какво? Какво?!
Кип се дръпна и седна на пода.
— Извинявай, но ти така надвисна над мен, че се почувствах натясно.
— Надвиснала съм… — Тя го тупна по рамото, докато бъркаше в джоба си за кърпа. — Аз не надвисвам.
Разкикоти се. Неудържимо. Заслужаваше си го, нали? След като го беше оставила без прегръдка тогава. Той не ѝ го връщаше, но вселената май се намеси вместо него. Лакът в ребрата от самия Оролам. Не можеше да спре да се смее — може и да не беше съвсем с ума си точно сега.
Кип се озадачи, но след малко се разсмя и той.
— А на какво се…
Усмивката му се смръзна. Той се надигна тромаво и немощно, без да откъсва поглед от лицето ѝ. Чудато черно-бяло наметало провисна от ръката му, но Кип май не го забелязваше. Наклони глава на една страна, взираше се изпитателно в Тея. И мигаше, сякаш някой друг стоеше на нейното място.
— Кип?…
— Тея?…
— Кип, ти… добре ли си?
— Делиш се на различни цветове, губиш ми се. Ти си… не, не е това. То е… — Примижа, като че ровеше дълбоко в паметта си. — Ти си бродница в мъглата.
Гърлото ѝ се сви. Кип пак замига.
— Не, вече го няма. — Тръсна глава и докосна слепоочието си, май го мъчеше ужасно главоболие. — Хъм, бродница в мъглата. Чувала ли си някога този израз?
Нямаше как той да го е чувал. Не и от нея. Нито от никого. Тази история беше известна само на шепа потайни хора.
Тея отвори уста да го излъже. И чу в ума си доводите на Карис — че ако някой научи тайната, животът му е застрашен. Проумя колко права е Карис. Тея не биваше да научи на кого се подчинява. Това ѝ помогна да се справи с уплахата… но иначе беше вредно за всички. Лъжата обаче не искаше да излезе от устата ѝ.
— Надявам се да стана такава — чу се да казва.
И чак сега осъзна, че това е самата истина.
— Не схващам… — оплака се Кип, който още се мъчеше да надмогне главоболието.
— Това правя по заповед на Бялата, Кип. Внедрявам се в Ордена на Разбитото око. Вече откраднах за тях едно искрящо наметало. Моят господар в Ордена беше с нас в твоята стая, когато ти каза… Затова се… престорих на тъпа. Не исках да му дам нищо, с което да ме подчини още повече.