Още по-учудващо беше, че Карис не го зашлеви. Макар да се славеше със сприхавия си нрав. Май се променяше, укротяваше се с годините. Разбира се, публичната тайна, че Бялата ѝ е забранила да притегля, може и да имаше нещо общо с това. Карис беше червено-зелен бихром и забраната можеше да се тълкува като най-голямата добрина, която ѝ е сторил някой.
Лицето на Карис застина, клепачите натежаха над очите ѝ.
— Кип, не забравяй, че и аз вече съм Гайл.
„Олеле… Май не се е укротила.“ А смущението на Кип беше безценно. „На Оролам костеливите юмруци!“ На Тея дори ѝ се искаше да поздрави своята нова наставница в шпионския занаят.
— Да, госпожо — измърмори Кип.
Преди Карис да каже още нещо, вратата изскърца отново. Всички се обърнаха, но Тея гледаше Карис и видя как тя пребледня.
— Самит! Защо си слязла тук?
— Бялата каза, че може да те намеря в тази зала.
— Сами, какво ти се е случило?
Тантурестата черногвардейка сякаш молеше за извинение с усмивката си. Дебела превръзка скриваше лявата ѝ ръка до лакътя и въпреки това личеше, че китката ѝ е по-къса, отколкото би трябвало.
— Уволнение — отговори с пресилена ведрост. — Или ще ме назначат да обучавам кандидати и новобранци като тях. — Кимна към Кип и Тея.
Карис вече стоеше пред нея. Докосна предпазливо ръката ѝ и Самит трепна.
— Какво е станало?
Самит сви рамене.
— Промахосът разпраща отряди да търсят всички цветни напасти.
— Да, да, знаем.
— Моят отряд издирваше жълтата. Намерихме я, унищожихме я. Нямаше много бесове, но когато един жълт стане бяс, скоро открива как да притегля твърдо жълто. По-точно всички те го умеят. Тежка битка беше. Половината в отряда бяха хлапета, но само аз пострадах. Изложих се, честно казано.
Карис я прегърна. Самит сякаш искаше да запази маската на твърдост, но след миг отвърна на прегръдката.
— Май ми се полагаше заради онова нещо — промълви тя. — С лейди Гайл. Да де — покойната лейди Гайл. Фелия.
— Не, недей да говориш така.
Тея се почувства много неловко, че чува разговор, който не е за нейните уши, а в същото време наостри слух от жадно любопитство. Но нямаше признаци, че ще научи тайната. Самит се дръпна от Карис и погледна чувала.
— Кип, ти ли го направи?
Той кимна.
— Баща ти щеше да се гордее, ако можеше да види това. Веднъж ми каза да ти натрия носа, ако не си разпорил чувала до Слънцеднев.
Тея се засрами до сълзи от участието си в гадната шегичка с прекалено здравия шев. Освен това проумя, че Гавин е искал Кип да вземе картите, ако самият той не се върне.
— Но… аз, ъ-ъ… не дойдох за това — запъна се Самит. — Съжалявам, че прекъснах тренировката с тези двамата, лейди Гайл. — Спря и вдиша дълбоко. Вторачи се в Кип и Тея, после вдигна рамене.
— Това е само за твоите уши, Карис, но те бездруго ще научат… новината. Още днес. Дойдох да те предупредя.
— За какво?
Тея погледна Кип. Беше свъсил вежди. Не би могла да се досети за нищо на света какво ще чуе. Той обаче явно знаеше.
— Когато слязохме на пристанището на Големи Яспис, на съседния кей имаше друг кораб. И от него слезе млад благородник. Държеше се доста… своенравно, искаше да му правят път в тълпите, които се стичат тук за поклонението. Каза, че се казвал Зимун.
Кип отново изглеждаше зле, но явно не от преживяното преди малко. А Карис чакаше недоумяващо.
— Карис… — въздъхна Самит. — Зимун твърди, че е твой син. Бялата иска да отидеш при нея незабавно.
77.
Нейният син. Тук.
Струваше ѝ се, че гледа отстрани собственото си тяло да се мести от коридор в коридор към асансьора. Мина покрай поста на черногвардейците и дори не можеше да си спомни имената им. Трудно ѝ беше да диша. Успяваше да се съсредоточи само върху едно. „Стъпвай, жено, стъпвай, проклета да си! А сега потропай.“ Нейният син…
Милостиви Оролам, всичко се връща. „Потропай, проклетнице!“
Вдигна ръка и чукна по вратата на Бялата. И с това простичко безвъзвратно действие си дари най-неочаквано облекчение. Всичко доближаваше към някаква развръзка. Каквато и цена да платеше, каквото и да се случеше занапред, с лъжите беше свършено.
Черногвардейците, пазещи покоите на Бялата — Джил и Гавин Грейлинг, — се спогледаха над главата ѝ.
— Лейди Гайл?
Джил ѝ отвори.
— Благодаря.
Влезе с изправен гръб, невъзмутима. През годините се бе учила от най-добрите, нямаше да ги посрами точно днес. В края на всичко щеше да се държи смело и достойно, да приеме наказанието си като дама и черногвардейка.