— Заслуженото ли? — повтори Гавин. — Значи си дошла да ми измиеш краката и да питаш на колене как можеш да измолиш прошка от мен?
Лъжи, илюзии и наглост. Нищо друго не му беше останало.
— Ти посегна на нукабата. Притеглящ, нападнал нукабата, се наказва с изгаряне на очите. Така всички печелят.
Говореше съвсем сериозно. След всичко, което ѝ бе казал. Но със слабоумните не можеш да се пазариш.
— Дори ти печелиш — продължи тя. — Щом очите ти са изгорени, не е нужно баща ти да научава, че си загубил силата си. Ейрени се противеше, докато не ѝ обясних, че иначе баща ти може и да не повярва кой си. В края на краищата какъв си ти без призматичните очи? Безполезен. Нищо повече.
Пристъпи към него, но не толкова близо, че да я докопа за дрехата и да ѝ пръсне мозъка.
— Ще си със запушена уста, разбира се. На същото място, където уби толкова хора. Ще те ослепим публично. Под ликуващите крясъци на тълпата. Нали си голям любител на зрелищата? На кораба, с който ще потеглиш към дома си, ще те изкъпят, ще те обръснат, ще те подстрижат и ще те облекат в дрехи, подобаващи на твоя пост. Ще те представим на баща ти както се полага. За да потвърди, че си ти. Но искам да помниш още нещо. На същия кораб ще има убиец. Той ми е верен до смърт. Щом баща ти признае, че си се върнал при него, този мъж ще извика някакви глупотевини за Цветния принц и ще те убие. Знаеш ли колко е трудно да бъде спрян убиец, комуто е все едно дали ще оцелее? — Нукабата въздъхна. — Опасявам се, че смъртта ти е необходима. Сбърках. Проявих нехайство. Дадох воля на езика си. Прерових всичките ни закони, търсех възможност да ти изтръгна езика и да ти отрежа пръстите, вместо да те убивам, за да не издадеш на баща си какво ти казах. Уви, няма такова наказание. Ще се задоволим с ослепяването.
Говореше толкова небрежно, че Гавин беше готов да сметне всичко за шега. Тя обаче не се шегуваше.
— Знаеш ли, че някога са го правили често? — продължи нукабата. — Говоря за ослепяването на притеглящи. Сигурно са били повече по онова време. Казвали, че ако човек злоупотреби със светлината, дадена му от Оролам, трябва да бъде лишен от всякаква светлина и тогава може би ще се покае и ще спаси душата си. Гавин, ти не би ли признал, че злоупотребяваше със светлината, дадена ти от Оролам?
„Да, злоупотребявах. И още как.“ Не го каза обаче.
— Има указания как да бъде извършено, представяш ли си, „човечно“. Защото щом ще вадиш очите на някого, трябва да го направиш без ненужни мъки, нали? Ха… Оказва се, че било задължително да овържат жертвата с ремъци. И си измислили цяла машина. Много находчиво. С два подвижни шиша, за да ги нагласят според разстоянието между очите му. Шишовете се нагорещяват до бяло. Има и ограничител, та очите да бъдат изгорени напълно, без шишовете да се забодат в мозъка и да убият богохулника независимо колко се мята в ремъците. Написали са дори указания с какъв луксин клепачите да бъдат задържани отворени. Защото ако и те бъдат изгорени, богохулниците често умират от зарази. Искали да ги оставят живи, а не да умрат от треска. Как ще се покаят, ако не са на себе си, нали? Обясняват, че вадели двете очи наведнъж, защото след загубата на едното страхът от загубата и на второто често води до лудост. — Нукабата се подсмихна. — Разбира се, ние си нямаме машина. Ще ти вадим очите едно по едно. Гавин Гайл, иска ми се да си мислиш само за цсссссс…
Той я гледаше озадачен.
— Такъв е звукът, когато нажежено желязо влиза в очната ябълка и я изпича.
Гавин се смръзна. За тази жена се носеха слухове, че изтезава съпруга си от години. Вече не се съмняваше в това.
— Да ти кажа още нещо — ако от твоята уста се чуе друго освен писъци, ако викаш, че си Гавин Гайл, ще те заглушим с по-гръмки вопли, ще те пребием за богохулство и ще ти отрежем езика. В свитъците няма указания как се прави това, но аз не се нуждая от тях. Вече знам.
Тази жена беше по-кръвожадна и от брат си в младостта му.
— Какво ти се е случило? — попита Гавин.
Не можеше да е била такава преди. Или го беше крила умело?
— Не се примирих само да оцелея — отвърна тя.
— Ти си нукабата. Заклела си се да служиш на Оролам.
Осъзна иронията, че именно той изрича такива думи. А тя се огледа за всеки случай, да не би някой да подслушва. И смаяната гримаса на лицето ѝ се смени с мрачно веселие.
— Мъртва вяра, която още се тътри само заради огромната си инерция. Хората искат да се прекланят, но да боготвориш абстракции е трудно. Предлагам им по-лесен за обожаване идол — себе си. Както правеше ти.
— Никога не съм искал да се прекланят пред мен.