Тея не усещаше нищо. Нищичко. Беше затворничка в собствената си безчувствена плът. Усети сълзи да напират в очите ѝ. А после — боцкане първо в едното ходило, после и в другото. Мигна почти неволно.
— Добре. Всеки момент ще започне и боцкането в пръстите ти.
Той позна. Каквото и невежество да си приписваше, позна съвсем точно. От това ужасът ѝ не стихна, само се промени.
— Престани да мислиш за страха си — настоя Убиеца. — Всички усещания ще се възстановят. Аз си върша работата много умело. Докато си възвърнеш говора, искам да си готова с догадката как направих това.
На Тея ѝ беше омразно, че е толкова податлива, но този мъж имаше някакво странно обаяние. И беше прав. Тя вдиша дълбоко и откри, че усеща това и в гърдите си. Слава на Оролам.
С още няколко вдишвания преодоля и чувството на безсилие, за да се отпусне достатъчно и да разшири очите си така, че да вижда парил. От гледката дъхът ѝ спря отново.
Цялата стая беше пълна с парил. Безформеният сияен облак проникваше във всяко ъгълче и ниша. А парилът като че се бе просмукал и в нейното тяло, и в Убиеца. Той бе използвал това, за да ѝ причини нещо. В обучението ѝ за Черната гвардия тепърва започваха да обсъждат кои рани до какви увреждания водят. Собственият ѝ опит в битките, наблюденията над убитите, умиращите и ранените още бяха твърде пресни и болезнени, за да разсъждава над това. Тя обаче бе виждала клането на твърде много животни в имението на господарката Лусигари, където израсна. Кози, свине, говеда. Готвачката предпочиташе гърлата им да бъдат прерязвани, за да изтече кръвта, но съпругът ѝ Еймъс обичаше да размахва брадвата.
Той беше от мъжете, които никога не са ходили на война, но с удоволствие приказваше какъв велик воин щял да бъде. Трябваше да се задоволи с ролята на касапин. Тея бе гледала как брадвата за цепене на дърва се стоварва и вол пада безжизнен, щом острието съсече гръбнака му. Видя и как Еймъс оплеска удара, когато беше пиян, само разтроши прешлен и задните крака на кравата се подгънаха безсилно, но предните още бяха изправени.
— Притиснал си гръбнака ми — каза тя.
Убиеца я погали нежно по бузата.
— Схватлива си. Позна, но това не стига. Не ти препоръчвам да притискаш наслуки гръбнаците на хората, за да научиш как се прави. Сбъркаш ли, ще спреш сърцето или дишането. Аз трябваше да направя шест опита, докато налучкам правилния начин. И когато си въобразих, че съм го овладял, парализирах едно момче завинаги. Наложи се да инсценирам падането му в кладенец. Момчето живя още шест месеца, докато някой не забрави да му даде вода и то издъхна тихомълком.
— Колко сте? — попита Тея.
— Толкова малко сме, че винаги търсим още хора като нас. Достатъчно сме обаче да не приемаме онези, които не могат да вършат работата. Можеш ли вече да се раздвижиш?
— Да. Имаш ли нещо против?
Този въпрос ѝ беше противен, но Убиеца приличаше на див звяр. Внезапно движение би го предизвикало да нападне.
— Отвори си устата. — Тя се подчини. — Добро момиче.
Той разтвори устните ѝ с палец и показалец. Тея изви глава встрани.
— Не мърдай! — изсъска Убиеца.
И тя се смръзна.
Той дърпаше устните ѝ нагоре и надолу, за да огледа усърдно устата ѝ. После пъхна внимателно дълъг пръст и опипа зъбите ѝ един по един. В очите му личеше странно удоволствие.
Обзе я внезапното диво желание да му отхапе пръста. Нямаше представа защо преживява опипването като такова гнусно насилие, но я накара да се чувства омърсена — очите му бяха зейнали от смахната страст, не от магия.
Най-сетне я остави на мира. Извади мокрия си пръст от устата ѝ. Помириса го, после го доближи до носа ѝ.