— Ако бяхме спасили града, но бяхме изтървали зелената напаст, щяхме да загубим войната. Както и града само след няколко дни.
— Но за тебе е било все едно дали ще го спасиш. Това е важното.
— Като знаеш толкова, обясни ми как трябваше да командваме силите си, за да завърши всичко добре. Стига глупости. Не изпълни заръката ми, а Слънцеднев е утре. Ти няма да си Призмата.
Думите заехтяха в паметта му. „Ти няма да си Призмата“ — беше му казала и Янус Бориг. Ясно като бял ден. Пророчествата обикновено не са такива, нали? В тях всичко е мъгляво и двусмислено. Пушеци, огледала, сумрак и проблясващи светлинки, за да заблудят простодушните. Ако е изречено толкова прямо, това прави ли го по-неизбежно, или напротив?
Но Кип се двоумеше доколко може да вярва на Андрос Гайл. Да тръгнеш на лов за зелената напаст е голямо начинание, няма спор, но да пожертваш целия флот? Ако подозираш капан, пъхаш в него няколко кораба, не всички. Дори главната цел на Андрос тогава да беше унищожаването на напастта, не беше задължително да е проявил божествена предвидливост. Пък и тогава още беше червен бяс. Това несъмнено бе помрачило разсъдъка му в напора на страстите. Дали сега лъжеше и себе си, за да си внуши, че загубите са били част от плана?
Кип пак понечи да възрази. И се отказа. Андрос продължаваше невъзмутимо:
— Но сега имаш друг избор — да се омъжиш за Тизис, довечера. Аз ще се погрижа някой луксиат да ви бракосъчетае тайно, защото вярва, че любовта е над всичко. Не ме интересува какви приказки ще ѝ пробутваш отначало. Но ще я убедиш постепенно, че си се влюбил искрено, ще направиш всичко възможно и тя да се влюби в тебе. Това е жизненоважно, разбираш ли? Ще останеш с нея и от време на време ще ми изпращаш донесения. Ейрени Маларгос има големи планове, а аз тъй и не успях да внедря шпионин в близкото ѝ обкръжение, за да ги науча. Ще им служиш под предлог, че ме мразиш. Брат ти ще е Призмата… но Призмите обикновено издържат само по седем години. Можеш да почакаш, какво ще кажеш? Ще имаш жена красавица, ще имаш богатство. Дори бих склонил да вземеш със себе си твоята малка приятелка Тея, за да ти пази гърба… и да ти топли леглото, ако е нужно.
— В най-лошия случай, Кип, ще се измъкнеш жив от Големи Яспис — продължи дядо му. — Знам, че е имало покушения срещу тебе, но аз нямам нищо общо с тях. Не ми се вярва обаче да престанат, ако си тук. Нужно ти е време, за да бъдеш в безопасност, да съзрееш, да овладееш силите и уменията си. Ти си на шестнайсет и вече започваш да откриваш какъв можеш да бъдеш. Но още не си станал мъж, а тук ще се сблъскаш с предизвикателства, които засега са непосилни за тебе. Ако внимаваш колко притегляш, след няколко години можеш да се върнеш тук като главата на най-видния рутгарски род, ако не и като сатрап… и пълноспектърен полихром. Тогава ще се помирим пред всички, ще се обединим и всичко мое ще стане твое. Браковете често са път към мир и съюз, а твоят ще изпълни и двете предназначения, както в близкото бъдеще, така и в далечното.
— И от мен се иска само да стана твой шпионин.
— Да, да, знам, оцеляването е мръсен занаят. Ако те отвращава, остави други да се занимават с него. От тебе се иска да станеш мой наследник. Ще служиш на промахоса и на сатрапиите, не само на своя род. В това няма безчестие.
— Ако е така, защо надушвам нещо гнило? — възрази Кип.
— Защото си млад и не си научил разликата между угризенията и страха. С други думи, не можеш да различиш задника си от лакътя.
— О, не. — Кип поклати глава. — Под твоето наставничество се научих да разпознавам задниците на мига.
— Значи няма защо да се тревожа за срещата ти с Бен Двата топа.
Кип бе научил името на капитана само преди минути и не можа да прикрие смайването си.
— Да, знам всичко за него — натърти Андрос. — Той не превозва товари, а роби. И е твърде предпазлив, за да предлага на семействата им да ги откупят. Тръгнеш ли с него, ще ти подреже ушите и ще те окове на весло. Не смяташ ли, че второ подобно премеждие в рода е твърде много?
— Аз…
— Кип, твоите приятели не са толкова хитри, колкото се надяваш. И ти не си. И като стигнахме дотук… Каквато и участ да си избереш, ще ми дадеш картите преди да тръгнеш. В това нямаш избор.
Истински страх прониза Кип.
— Нали ти казах, че не са…
— Нямаш избор. Трябва да…
Пред очите на Кип лицето му изведнъж се разми, заменено от много по-младия Андрос Гайл, жизнен и силен, застанал в имението си до своя тринайсетгодишен син.
„Ти трябва да направиш това, Гавин. Целият ни род, цялата ни сатрапия, целият свят, цялата история зависят от тебе. Един Гайл не мига срещу заслепяващата светлина на дълга.“