Пренесе се обратно срещу скованото от недоверие старо лице на дядо си.
— Кип, покажи ми какво имаш в джобовете.
— Не искаш да ме чуеш.
Нямаше сили да се зарадва, че картите са в бюрото, а не в джобовете му. Каква нищожна победа…
— Да, момче, не искам да слушам лъжи. И мога да позная кога ме лъжеш.
Нова лъжа се пръкна в ума на Кип и той зърна тясна пътека към надеждата.
— Лъжа те от страх какво можеш да ми направиш. Но вече не ми пука. Аз ѝ спасих живота, дядо, макар и само за няколко минути.
— За Янус Бориг ли говориш?! Знаех си!
— Някой прати убийци при нея. Необикновени убийци, които имат дарбата да стават невидими. Аз ги заварих да тършуват в къщата ѝ и успях да ги различа в подчервеното. Те не очакваха, че съм способен да ги виждам. Провървя ми. Убих и двамата, но задействахме няколко капана и всичко пламна. Опитах се да изнеса Янус навън, още дишаше. Накара ме да взема наметалата на убийците, но щом поисках да я вдигна на ръце, пак ме спря. Грабна ето това.
Кип се чудеше що за безумие го обзе, но не виждаше друг изход. Извади кутията за карти на Янус Бориг. В очите на Андрос Гайл пламна хищен копнеж. Протегна ръка, но Кип не му даде кутията.
— Защо е счупена? — Андрос се намръщи.
Разбира се, вълнуваха го картите, не смъртта на Янус Бориг.
— Тя умря, преди да я отнеса на две пресечки оттам. Прибрах се тук и дадох на баща ми наметалата и…
— И двете ли?
— Да — потвърди Кип.
Нищо друго не му оставаше. Лъжите му нямаше да звучат правдоподобно, ако не затрупаше дядо си с цял куп верни сведения. А и не искаше сам да се насади в клопка. Как да знае какво е научил Андрос досега?
— Дадох му и картите. То се знае, първо ги прегледах набързо. Име след име — толкова много, че се замаях. Случи се точно в нощта, когато Гавин се върна. Намери ме и взе картите. Не ги видях повече… до днес.
— Казваш ми, че си ги намерил днес?
— Заклевам се в надеждата си да се слея със светлината.
— Дай ми ги!
Кип завъртя глава.
— Още не разбираш. Щях да ти ги донеса. Разбира се, след като ги прегледам отново. И след като си запиша всички имена. Може би дори щях да опитам да се взра задълбочено в някоя и друга карта. Или нямаше да се престраша. Янус ми каза, че е заложила в тях капани, които могат да унищожат ума на човек.
Изду бузи в шумна въздишка. Не се преструваше. Настина му се струваше, че би си загубил ума от картите. И не вярваше, че няма да преживее тепърва какво ли не заради тях.
— Те бяха скрити в тренировъчната зала на Гавин. И когато ги намерих…
Чак сега даде кутията на дядо си. Веждите на Андрос се събраха на челото му. За него беше омразно да не разбира всичко веднага. Държеше кутията като отровна змия. Остави я на бюрото, сложи си ръкавиците и я отвори много предпазливо. Не го сполетя нищо лошо и той взе горната карта и придирчиво огледа гърба ѝ.
— Да, това е сътворено от нея. Не може да бъде подправено. — Вдигна поглед към Кип. — Моите поздравления, момко, май има някаква надежда да станеш Призмата в края на краищата.
Кип само тръсна глава. Андрос се начумери, обърна картата и се сепна, щом видя, че е празна. Обърна втора карта. Празна. Още една и още една. Раздели колодата и се взря в карта по средата. Накрая пръсна цялата колода върху бюрото. Всички карти бяха празни.
— Не! — изкрещя той. — Не!!!
Вратата се отвори с трясък и двама черногвардейци нахълтаха с извадени ножове и очила на лицата, готови да притеглят. Търсеха нападател и, разбира се, погледите им се спряха върху Кип.
Андрос вдигна ръка и посочи вратата на Джил Грейлинг и Бая Ниел.
— Вън! Излезте веднага!
Те се подчиниха незабавно. Андрос Гайл очевидно не би търпял нищо друго. Но дори не се извиниха за нахлуването, което според Кип показваше, че и надменността на дядо му си има цена.
Още преди вратата да се затвори Андрос избухна:
— Какво си направил?! Това не е каквото поисках от тебе. И ти отнема шанса да станеш Призма.
— Не ме оставяш да обясня. Намерих ги такива. Месеци наред търсих и ги намерих… такива. След всички заплахи, които трябваше да чуя от тебе. Накрая успях и… нищо. Знаех си, че няма да ми повярваш.
— Ти си ги унищожил.
— Аз още се страхувам от онази старица, макар че видях със собствените си очи как умря. Не бих посмял да посегна на картите. Тя беше побъркана! Навсякъде в дома ѝ имаше огнени капани до бурета с черен барут.
„Не се увличай, Кип. Остави кукичката във водата.“