Освен Тея.
Тя се ухили. Надникна в шахтата, за да види къде ще спре асансьорът. На първия етаж.
Изчака половин минута, стъпи на друг кръг в механизма и нагласи тежестите. Спусна се бавно.
Търсеше Андрос Гайл, но не го забелязваше. Тръгна към голямата врата, която скоро щеше да бъде затворена за нощта, и го зърна сред цял куп бели и черни наметала. Излизаше от Хромария. Тя го последва.
Имаше нещо безмерно въодушевяващо, дори опияняващо в невидимостта. Тук бяха притеглящи от целия свят, най-способните в Седемте сатрапии, но дори не можеха да усетят, че е сред тях. Нищо чудно нямаше в привързаността на убийците от Ордена към тези наметала, дори ако не използваха докрай възможностите им. Изумително…
Но и изненадващо трудно. Тея се провираше по навик и в най-гъстите тълпи, но едно е да се плъзнеш покрай човек, който не ти обръща внимание, друго е да те прегази онзи, който дори не подозира, че пред него има препятствие. А и качулката пречеше на периферното ѝ зрение, затова дори ходенето се оказа изтощително занимание. Тя въртеше непрекъснато глава, за да огледа всичко в миг и да промени съответно своя облак от парил в гъмжилото, което се прибираше от Малки Яспис към Големи Яспис.
Имаше късмет, че Андрос Гайл не пожела да язди. Имаше тази привилегия и като Цвят, и преди всичко като промахос. Предпочете да върви пеша и Тея се надяваше това да означава, че пътят няма да е дълъг. Уж трябваше да знае къде е неговият дом, но все попадаше в съвсем други квартали. Още не можеше да свикне с жизнената походка на Андрос, когото само допреди година всички смятаха за инвалид. А изборът му да върви го бе сдобил с още четирима телохранители от Черната гвардия и шестима от Бялата. Охрана от шестима черногвардейци приличаше на престараване, но нали воюваха, а Андрос беше промахос. Тея пренебрегна напълно онези самозванци от Бялата гвардия, те бяха безполезни.
Щом излязоха от моста на открити улици, за нея беше много по-лесно да ги следи. И наистина стигнаха скоро пред имението на рода Гайл. Куполът беше златен, както можеше да се очаква. Имението беше толкова просторно, че побираше една от Хилядата звезди, при това особено висока, дори имаше малък двор и градина — рядък разкош на претъпкания остров.
От двете страни на високата яка обкована с желязо порта имаше навеси за стражници. Някои имения имаха обикновени решетести порти. Тея си мислеше, че ги предпочитат, за да виждат минувачите през тях нагледните доказателства за богатството на собствениците. Твърде лошо хрумване в град, пълен с притеглящи — пъхаш ръце между прътите, притегляш на воля и поразяваш с луксин всичко вътре. Родът Гайл очевидно ценеше повече усамотението или безопасността си.
„Сега става напечено.“
Не можеше да не се пита колко силно е желанието ѝ да последва Андрос Гайл в дома му. Дали той нямаше просто да си легне? Уповаваше се на догадки и усет, нищо друго. И може би рискуваше живота си само за да задоволи любопитството си.
Стражниците отвориха портата. Двама черногвардейци побързаха да влязат в двора с извадени оръжия, други двама държаха под око стражниците, макар мъжете да бяха по-възрастни и да нямаше съмнение, че служат на рода Гайл от десетилетия. Последните двама чакаха с промахоса и оглеждаха недоверчиво минувачите, които се стараеха да ги заобикалят отдалеч.
Тея тръгна към портата. Доколко да разчита на себе си и на наметалото? Сбъркаше ли, това щеше да се окаже най-краткото проникване на шпионин в историята.
Потисна страха и се помъчи да върви уверено. Притегли мъгла от парил. Надяваше се да помогне.
Някой я бутна, докато опитваше да мине в привидната пролука между хората наоколо. Обвивката от парил се пръсна беззвучно, но Тея просто я създаде наново и продължи напред. Андрос влизаше с по един черногвардеец пред и зад него. Последните двама — Пресър и Есел, си кимнаха, Пресър също мина през портата, а онези от Бялата гвардия се мотаеха отпред. Тея нямаше нищо против да се държат като смотаняци, даваха ѝ повече място, където да се промуши.
Ниската съблазнително закръглена Есел щеше да огледа гъмжилото още веднъж, да влезе и да затвори портата. Тея се плъзна през пролуката на крачка пред нея.
Андрос Гайл — уж трябваше да чака телохранителите да се съберат отново около него — вече вървеше към къщата.
Млад черногвардеец с бръсната глава — Асиф, стоеше при входа до стражниците. Оживи се, щом видя съратниците си. Да бди на пост цял ден заедно със стражниците на рода, които никак не се радват, че ги наглежда, не беше любимо занимание за черногвардеец.
На Тея ѝ провървя. Андрос Гайл влезе, а неговият роб Гринуди застана пред входа и го препречи.