Прокашля се, лицето му се скова. После излезе припряно от стаята, сякаш можеше да избяга от нежността.
Тея не знаеше защо тази проява на човещина ѝ вдъхна много по-силен страх от промахоса, отколкото присъщото му бездушие. Но не се съмняваше, че ако той научи как някой го е гледал и слушал в тези мигове, отмъщението му ще е неописуемо жестоко.
„Да бе, ако ме хванат просто да шпионирам невидима в дома му, ще ми се размине само с гълчене, нали?
Могат да ме убият само веднъж.“
От това не ѝ олекна.
82.
Тея остави промахоса да се отдалечи и го последва. Когато тя застана на площадката, той вече беше на долния етаж. Наложи се да чака и съжали, че не бе тръгнала подире му по-бързо. Докато слизаше, стоящият долу можеше да зърне ботушите ѝ под края на наметалото.
Ама че невидимост…
Пристъпваше предпазливо, пренасяше тежестта си повече върху парапета, пропускаше стъпалата, които бяха изскърцали. Поне сега можеше да се радва, че е дребничка и не тежи много. Чу звънче от стаята, където бе влязъл Андрос Гайл. Спусна се без произшествия. Промахосът говореше на една от хубавите робини, които го бяха мили в спалнята.
— В покоите ми има повредена картина. Дайте я за възстановяване на най-умелия реставратор, който намерите.
Робинята побърза да излезе, за да изпълни заповедта. Мина между двама мъжаги от Бялата гвардия, застанали до вратата, които се отдръпнаха да я пуснат, и се шмугна в тесен коридор за роби. Тея имаше кратка възможност да се вмъкне между двамата, но ако някой от тях мръднеше встрани…
Докато Тея се двоумеше, Андрос ги отпрати.
А и двамата имаха внушителни туловища. Не приличаха на коравите опитни бойци от Черната гвардия и Тея не можеше да не им се подиграва наум. Все пак изглеждаше, че със сопа в ръце не са безопасни противници. Носовете им бяха чупени неведнъж, а под тлъстините се криеха огромни мускули. Само че онзи отляво имаше червен нос на пияница. Другият пък накуцваше. Но за нея най-неприятната им особеност беше, че заемаха цялата ширина на коридора, когато вървяха един до друг.
Тея отстъпваше заднешком, поглеждаше само ботушите им, за да не видят очите ѝ. Стълбата или вратата?
Избра да се пъхне в рамката на вратата. Те завиха точно към тази врата. Приклещиха я.
Мъжагата отляво стоеше по-близо до вратата. Протегна ръка към разположеното високо резе, на два-три пръста от главата на Тея, която не дишаше.
— Навит ли си? — Мъжът изви глава към другия.
Дръпна резето надолу и дръжката се отърка в рамото на Тея при завъртането, но той не забеляза. Нито бутна вратата. Тея си оставаше в капана.
— Пипнеш ли това бренди още веднъж, ще набият и двама ни с камшик — прошепна куцащият. Озърташе се плашливо. — Арад, ще те надуши накрая!
Нямаше къде да се дене. Ако мъжагата направеше бърза крачка напред, щеше да се блъсне в нея. Тея не можеше да отвори вратата сама и да им се изплъзне — пияницата още държеше резето. Пролуката между двамата не стигаше, за да избяга.
И преди да помисли какво прави, тя вече притегляше. Бездруго поддържаше с парил наметалото и в главата ѝ се мярна въпрос: за това ли говореха другите притеглящи? Червените казваха, че преживяват страстите си двойно по-разтърсващо, сините описваха хладната логика, Тея обаче не бе почувствала досега никакво влияние от парила. Но тази необичайна находчивост или изострен усет…
Плъзна парил през крака на втория мъжага. Имаше точка на преход в спектъра между твърдия и газообразния парил и ако се задържаше в тази точка, можеше да го изстрелва като поток, но да го насочва точно. В поне стотина опита бе успяла два пъти, и то когато не се вглъбяваше излишно… което беше нетърпимо досадно. Успя и този път. Напипа възела от зле зараснали сухожилия в болното коляно и дръпна с втвърден парил, докато парилът не се пръсна.
Кракът на мъжагата се подгъна и той се стовари с приглушена псувня.
Пияницата Арад пусна резето да види какво става и Тея побутна вратата лекичко, все едно той го е направил неволно. Арад се засмя.