— Караш ми се за пиенето, ама ти тупна като къркан! Пак ли те мъчи коляното?
Тея не се застоя да слуша. Пъхна се в стаята.
Попадна в някакво преходно помещение; коридор отсреща водеше към друго крило на къщата, имаше и врата към онази част, където искаше да се промъкне.
Надникна през ключалката. Стая, където робите носеха храната от кухните долу и я подреждаха за поднасяне в трапезарията, която сигурно беше разположена по-нататък. Вътре беше пълно с роби, които щъкаха напред-назад в припрения пестелив танц на добре управлявано домакинство. Немислимо беше да мине през тази стая.
Чу гласа на Гринуди откъм коридора, от който се бе измъкнала с такова облекчение. Викаше двамата от Бялата гвардия.
Щом те се махнаха, Тея се върна в коридора и най-после стигна до вратата, зад която трябваше да е промахосът. Само че беше затворена.
Щукна ѝ все пак да се провре покрай робите. Нали беше пъргава, чевръста, дребна и шибано невидима! Но чу гласа на Убиеца Шарп и се присви от спазми в корема.
— Отвличането е работа за двама.
„Отвличане ли?“
— Вземи Адрастея да ти помага. Тъкмо ще провериш колко ти е вярна.
— Изобщо не се тревожа за нейната вярност, а за липсата на сила в раменете ѝ. Ако онази реши да ни се опре, трябва да я цапна с палката и после да я нося.
Тея дори не се зарадва, че е успяла да заблуди самия Шарп. Трескаво се чудеше коя жена е набелязана за жертва.
— Тя ще се върне ли от мястото, където ще я закарате? — попита Убиеца Шарп.
— Не е нужно да знаеш това.
— Трябва да знам дали е допустимо тя да види лицето ми, когато я сграбча. Ако ѝ позволите да се върне след време, животът ми ще стане по-труден. Хората са склонни да ме запомнят.
Андрос помълча, после каза:
— Не, няма да се върне. Направи всичко необходимо да ми я доведеш. Искам я непокътната. Ще ти дам няколко дни да се подготвиш. Вземи когото искаш да ти помага. Ако не е Адрастея, искам след това да се отървеш от помощника си.
Тея се взря и през тази ключалка. Гледката беше кошмарна. Убиеца Шарп носеше наметалото си, но със смъкната качулка. Главата сякаш се рееше във въздуха над невидимото тяло, очите му изцяло черни от притеглянето на парил. Но най-стряскаща беше широката му усмивка. Този път бе сменил съвършените зъби с кучешки, очевидно извадени от устите на много жертви. Трийсет и два кучешки зъба, подредени изкусно. Нарочно се хилеше до ушите, за да ги показва.
— За мен ще е забавление — каза той на Андрос Гайл.
И плъзна език не по устните си, а за да усети с наслада остротата на зъбите. Тръсна глава, както куче се отърсва от вода, и вече се виждаше целият, а очите му станаха нормални.
— Сега да поговорим за поръчката в Хромария — нареди Андрос делово, без да го вълнува гнусното зрелище пред него.
„Не се преструва. Наистина не се плаши. Това си е неговият свят, той е господар на изродите и зверовете в него.“ Безмерната му самоувереност беше дори по-стряскаща от представлението на господин Шарп.
„Могат да те убият само веднъж“ — напомни отново разсъдливостта ѝ. Но тези твари бяха толкова над нейните ограничени сили, че усещаше опората на разума си тънка като яйчена черупка. Ако Андрос Гайл я хванеше, щеше да я превърне в нещо по-лошо от робиня. Щеше да я принизи до измъчено животно.
— Направено е — заяви Убиеца Шарп. — Тя нито знае, нито ще заподозре. Аз сам измислих този похват. Късчета парил притискат отвсякъде сърцето ѝ. Чувства се изтощена и просто… умира.
Тея не чу първите думи на Андрос.
— … този най-крехък луксин?
— Няма значение. Ако се разтрошат, ще стигнат с кръвта до мозъка и тя пак ще умре.
— Но… — Пак нечута от Тея думи. — … до сутринта? Сигурен ли си?
— Може вече да е мъртва.
„За коя говорят? Коя ще е жертвата на Андрос Гайл?“
Стъпките им пропъдиха въпросите. Двамата тръгнаха към вратата.
Тея се дръпна към стълбата и започна да се качва колкото можеше по-бързо, но едва не забрави за скърцащите стъпала, стресна се и накрая се препъна. Търкулна се на паркета горе и побърза да смъкне края на наметалото върху краката си. Дърпаше, за да освободи гънката му под тялото си, измести се малко и… видя, че се покрива с видимо наметало. Не притегляше парил.
Така се уплаши, че насмалко да изпищи. Паниката я скова, изобщо не можеше да притегля.
Тук имаше врати и от двете страни. Ако някой излезеше…
Надигна се светкавично и притегли парил. Дишаше като след цяла левга тичешком. На Оролам брадата! Миг разсеяност можеше да ѝ струва живота. „Пак ли паника, Тея? Недостойно е за тебе. Време е да се стегнеш.“