— Е, добре — каза Андрос накрая, — ще се заемем с обучението ти, а накрая може би ще има малко изпитание, за да проверим присъщ ли ти е и умът на Гайл. Провалиш ли се, безполезен си за мен, дори ако си какъвто твърдиш. Глупавият Гайл не е Гайл.
Тея се обнадежди, а Зимун кимна наперено, за да не покаже страха си.
— През Кървавата война — започна Андрос — някои от видните родове започнали да уреждат бракове, подчинени на нуждите на войната, вместо да търсят политически съюзи. И Гайл били първи сред тях. Моята прапрапрабаба Атея произхождала от незначително семейство на благородници, което отглеждало половината коне за надбягванията с колесници в Рутгар и Кървавата гора. Почти всички победители в надбягванията били от тяхната конюшня. А Галациус Гайл бил пиянде, опитващо се упорито да прахоса родовото богатство в залаганията на тези състезания. Тя спасила парите му със съвети на кои коне да залага и скоро спечелила сърцето му. Убедила го да избере жена с много по-ниско положение — тоест нея. Така го подтикнала към най-храбрата постъпка в целия му живот на жалък страхливец. Оказало се, че това е и най-умната му постъпка. Атея подобно на мнозина други загубила надежди Кървавата война да свърши някога, затова пренесла опита си в развъждането на коне върху рода Гайл. Тя имала свиреп нрав, но се отличавала с проницателността си. Помагала си с подробни записи за родословията. И за своя съпруг отделила кратко описание както за всеки друг благородник, когото познавала или проучвала: „Галациус Гайл, пияница, комарджия, глуповат, синеок, не притегля, но вдъхва преданост и в рода, и извън него.“ В по-късните години от живота си вече обръщала внимание и на цвета на кожата, мускулатурата, доблестта, ръста и плодовитостта. Разбира се, помогнала си много и с това, че родила осемнайсет деца и живяла сто и пет години. Уреждала браковете така, че привидно страняла от политическите изгоди, вкарвала в рода кръв на надарени, затова пък бедни хора, на пращящи от здраве мъже и жени, които нямали никакви връзки. Другите родове затъвали в борби кой да се свърже с богатите и красивите и така вдигали неимоверно цената на подобни бракове, а Атея вярвала, че изобилието от умни бойни притеглящи в рода ще му донесе богатство и власт, макар и след време. Дори заченала и родила деца от неколцина велики мъже сред нейните съвременници, вписвала бащите в дневника си без следа от срам.
— Още с първото поколение се проявила блестящо или имала изумителен късмет — продължи той. — Може би е вярно и едното, и другото. Почти всяко дете имало дарбата да притегля. Не по-малко ѝ провървяло с други предимства на новите попълнения в рода, които се проявили в следващи поколения. Никой нямало да научи замисъла зад нейните интриги, ако не била вбесила един от внуците си. Не дала съгласието си той да се ожени за момичето, което обичал. Непокорството го подтикнало да избяга при семейство от Кървавата гора, което охотно взело от него и тайните му, а по-късно и живота му, защото тя отказала да плати поискания откуп.
— Какви мили хора… — вметна Зимун.
Но присмехът му сякаш се блъсна в стена. За миг-два Тея си позволи да намери надежда в явната неприязън на Андрос Гайл към Зимун. А след това си напомни, че той не харесва никого. Или бе свикнал с огромната власт толкова отдавна, че изобщо не се преструваше, когато някой го дразнеше.
Той беше пълната противоположност на роб, но в неговата груба прямота нямаше повече обаяние, отколкото във фалшивите усмивки на роба.
— Никой след нея не поддържал дневниците на родословието толкова добре, а войната се намесвала твърде често, погубвала мъже и жени, преди да допринесат чрез децата си. Родът бил обогатяван с кръвта на копелета, чийто произход бил прикриван. Но след осем поколения усърден труд за подобряване на рода, в някои случаи дори десет или дванайсет, защото Атея проучвала и предходните поколения, доколкото можела, родът Гайл се научил отчасти какво се предава понякога по наследство, какво се наследява почти винаги и какво зависи от случайността като хвърлянето на зарове. Разбира се, аз не вярвам в заровете, но признавам, че не разбирам някои страни от подредбата на света. Урок, който би послужил и на тебе.
Зимун си беше нагласил подобаващо смирено изражение.
— Да, дядо.
— „Дядо“? Още не си проумял, така ли? Какво показва това след всичко, което споделих с тебе?
— Господарю?… — промълви озадачено Зимун.
И Тея разбра, че той изобщо не се е съсредоточил. Що за особняк дори в първия разговор с Андрос Гайл не си мери приказките?