— Момче, ти за глупак ли ме смяташ? — натъртено попита промахосът.
— Не, разбира се — отвърна Зимун на секундата.
Прозвуча като лъжа. Що за чудак би си позволил да говори толкова безстрашно с Андрос Гайл?
Дланта на Андрос се стовари жестоко върху бузата му. Юмруците на Зимун се свиха, едната му ръка се напрегна цялата. Изведнъж Гринуди, който стоеше неподвижно отстрани с поднос в ръцете, се озова до него без поднос, готов да се намеси.
— Ето един от недостатъците, които се опитваме да изкореним във всяко поколение — каза Андрос Гайл. — Поривисто държане. Всеки, който е неспособен да се владее, накрая се проваля. Виждам тази слабост в тебе. Очаквай да проверявам и занапред дали си се справил с нея. Изглежда, че е неразделна от кръвта на Гайл, но най-добрите сред нас я превръщат в дързост и умение да се вкопчат във всеки сгоден случай. Останалите просто се хвърлят след всяко нещо, привлякло погледите им, но губят интерес и го зарязват, преди да са го сграбчили.
— Опитвам се да ти внуша, че знам твърде добре кои черти са типични за рода Гайл и кои са плод на случайност — отсече промахосът. — Сини очи и мургава кожа може да са твърде редки при другите родове, но не и при нас. Гайл носят и много парийска кръв в себе си. Моят брат беше по-мургав и от Кип. Нашата майка беше парийка, както и една от бабите ни. Дори смятаха, че аз се отличавам твърде много с по-светлата си кожа. Ако имам внук, в чиято принадлежност към нашата кръв се съмнявам, това не е Кип.
— Кип? Копелето?
— Аз го обявих за законен син. Той прави каквото му кажа.
„Да бе. В кой свят Кип прави каквото му кажат?“
Но дори това да беше лъжа, Зимун май чак сега осъзна, че бъдещето може да не му е в кърпа вързано. Тея се досещаше, че той е превърнал в опора на самото си съществуване тайната си на потомък на рода Гайл, представял си е как Седемте сатрапии го очакват, виждал е в това своето предопределение. А сега собственият му дядо застрашаваше тази отредена за него съдба?
Кип обаче ѝ бе разказал някои от преживелиците си с Андрос Гайл и тя разбираше добре сцената пред очите си. Андрос не понасяше тази самонадеяност у другия си внук и се държеше с него както с Кип — подлъгваше го, че принадлежността към Гайл е нещо, което тепърва трябва да заслужи.
За Тея, която наблюдаваше отстрани, това си беше смехотворно. Гайл нямаха други наследници. На кого щеше да остави старецът цялото си богатство? Много го биваше да разсъждава за родословие, но не се бе погрижил да има толкова изобилно потомство, че да си позволи придирчивост. Оставаха му само Кип и Зимун. Гавин го нямаше и може би нямаше да се върне никога, а и къде се вместваше женитбата му с Карис в плановете на Андрос? Значи само се опитваше да сплаши Зимун.
Зимун обаче не знаеше това.
— Малък слабоумник — гълчеше го Андрос. — Държал си в ръцете си Ножа на Заслепителя, но го използва в опит да убиеш моя син? Мислиш си, че можеш да дърпаш конците на Цветния принц? Знае ли човек… Мислиш си, че можеш да дърпаш и моите конци? Нямаш представа какво те чака.
— Дядо, аз бях в безизходица. Цветния принц беше там, а ти — далеч. При първо неподчинение щеше да ме… Провалих се нарочно.
— Научи се да лъжеш по-умело.
— Мислех, че вие и баща ми сте в раздор…
— Нямало е как да знаеш намеренията ми спрямо Гавин. Просто си искал да угодиш на Цветния принц.
— Не съм искал…
— Ясно ми е какво си искал. Ти си бил на някакъв шлеп с Гавин. Нужно е било само да дойдеш при мен на Малки Яспис и да ми дадеш ножа. Ако беше направил това, аз пък щях да те направя Призма още утре.
— Заклевам се, че никога повече няма да престъпя заповедите ви. Ще правя всичко, което поискате от мен. Всичко…
— Ти да не сметна това за наказание? Още не съм се захванал с наказанията ти. Ако е наказание, то не е от мен, а от живота. Не мога да те направя Призма утре. Нуждаем се от Ножа и… от други неща, които няма защо да знаеш. Засега. Твоята нескопосаност може да ни струва… може да струва на тебе всичко! Можеше или да убиеш Гавин, или да се присъединиш към него. Щеше да е все същото! Ако ми беше донесъл Ножа на Заслепителя, твоето бъдеще, да не говорим за бъдещето на този род и на Седемте сатрапии, щеше да е сигурно.
— Някой ден, тъпанарче, ти може би ще си начело на рода, вероятно дори на света, ако не си прекалено празноглав, за да вземеш каквото ти поднасям. — Изгледа го строго. — Но този ден не е настъпил. От днес нататък ще се подчиняваш безпрекословно и ще доказваш, че си достоен за този род. Давам ти само един шанс. Имаш брат и колкото ще да се преструва пред хората, че ми се опълчва, двамата с него се разбираме и той ми служи добре. Ако се окаже, че служи по-добре от тебе, без колебание ще го направя наследник на рода Гайл. Още от времето на Атея Гайл спазваме принципа на първородство само когато ни е изгоден. Можеш да станеш наследник само като убедиш мен. Добре е да запомниш и че в този род единственият наследник получава всичко.