Неистовата жажда на лицето на Зимун беше откровена като омразата му, но Андрос Гайл не показа с нищо, че забеляза това изражение. След леко проточило се мълчание Зимун каза:
— Разбира се, дядо. Как мога да ти служа най-добре?
Андрос се взря в него и допи чашата си с недоволна гримаса.
— Утре ще обявим, че ти си избраникът за Призма.
— Смятах, че и Бялата трябва да даде съгласието си, след като Спектърът ѝ предложи кандидат. И досега си мислех, че тя не е наша приятелка.
— Не е, но тази нощ ще ми направи голяма услуга.
— Значи ще отстъпи?
Андрос Гайл се усмихна със стиснати устни, но нямаше съмнение, че тържествува.
— Може и така да се каже.
Не пожела да обясни на Зимун — явно му доставяше удоволствие да оставя внук си в неведение, — но Тея посърна. Не можеше да повярва, че се бе сетила чак сега. Андрос Гайл искаше смъртта на някаква жена, а Убиеца Шарп бе дошъл при него… след като беше в Хромария по-рано същия ден.
Не би отишъл там само за да подложи Тея на изпитание — всяка негова поява в Хромария носеше прекалени рискове. Проникнал беше да разузнае, беше използвал и нея, за да получи последните нужни му сведения. Използвал беше наученото, за да улесни убийството на Бялата. Тея не се съмняваше, че сега Убиеца Шарп ще се старае да го видят колкото се може повече хора на Големи Яспис през цялата нощ. За всеки случай — някой притеглящ би могъл да открие остатъци от парил в тялото на старицата.
Никой не би обвинил него.
Сляпата ярост избухна в Тея. Да погубят тази жена? Как смееха? Убиеца Шарп беше пропаднало животно, но оставаше само инструмент. Тя искаше да се разправи с Андрос Гайл. Как бе живял толкова години до такава доброта и да я ненавижда? Такива твари — защото за нея не бяха хора — не биваше да мърсят земята.
Можеше да го убие. Можеше да убие Зимун. Можеше да убие Гринуди. Не, не биваше да убива Гринуди. Защо робите да плащат за греховете на господарите си, та ако ще да им помагат с радост?
Нямаше ли да е по-добре за всички, ако премахне тези гнусни създания? Нямаше ли да е изпълнение на обета на черногвардейка? Още не бе положила последните обети, но ги знаеше и искаше да изрече думите, откакто се помнеше.
„Заклевам се в своя живот, в светлината и в свещената си чест да защитавам Бялата, Черния, Призмата, Спектъра на Седемте сатрапии и преди всичко Седемте сатрапии. Ще живея не като свободна жена, а като робиня на своя дълг и на своите командири в изпълнение на дълга.“ Уговорката, че Черната гвардия служи преди всичко на Седемте сатрапии, бе включена заради случаите, когато Призмата полудява и отказва да предаде властта си. Тея обаче знаеше, че може да бъде приложена и спрямо Цвят или дори промахос, който е обезумял.
Започна да насища тялото си с парил — не само постоянния поток за искрящото наметало, а достатъчно, за да създаде оръжие.
„Тея, обетът гласи «да защитавам», не «да отмъщавам». От тебе не се иска да бъдеш кинжал в мрака, а щит. И тук не си свободна жена, а войник.
Ако ги погубя сега, ще съм убийца, а не черногвардейка.
Може да съм особена, с необичайни умения и единствени по рода си дарби, но си оставам войник и се подчинявам на заповеди. Ако Бялата ми заповяда да убия Андрос Гайл, ще се подчиня охотно и с чиста съвест, дори ако се радвам тайно на смъртта му.
Но на света би му олекнало, ако сама реша да въздам правосъдие, ако убия тези отвратителни същества.“
Не се поддаде на тази мисъл. Беше убила човек в онази уличка, но той щеше да убие нея или други от групата ѝ, ако тя не го бе спряла. Да отнеме живот ѝ тежеше, но щом помислеше за случката, разбираше, че не би могла да постъпи другояче. Да, сега щеше да се справи с повече вещина. Тренираше с цялото си усърдие и толкова дълго, колкото издържаше. Не можеше да промени уменията си през онзи ден. И би направила същото, ако се наложи. Но това…
„Милостиви Оролам, още какви злини ще извършат тези мъже, ако не им попреча?“
Не ѝ беше отредено да го направи. Оролам я бе изпратил тук, но той я бе пратил и в Черната гвардия, бе вложил в сърцето ѝ всепоглъщащия копнеж да бъде черногвардейка. Не можеше да измени на това. Тя беше призвана да служи като щит.
Паяжината се разкъса в миг и Тея вече знаеше как да постъпи. Бялата още не беше мъртва.