„Харуру, наистина си отмъстителна кучка.“
Около него стояха войници и трима притеглящи, ръцете им вече оцветени от луксин. Досещаше се, че са синьо, зелено и червено, но във въздуха се смесваха толкова миризми, че не беше сигурен. Но това бяха цветовете, предпочитани от повечето хора за бойна магия. Тези тук бяха настроени много сериозно. Свалиха му веригите, принудиха го да се изправи и го поведоха по хиподрума към спината — средната линия на арената, където имаше висока площадка, за да видят всички добре неговото наказание.
Същата площадка, на която той бе прекратил Кървавата война.
Спъна се в прангите, докато изкачваше стъпалата, и смехът закънтя наоколо. Неговите хора. Как ги мразеше.
Видя дима над кофата с жарава. В нея бяха забучени два железни шиша. Огледа хиподрума. Петдесет хиляди души и нито един приятел. В ложата на сатрапата нукабата го гледаше засмяна. Устните ѝ мърдаха, казваше му нещо. От такова разстояние нямаше как да прочете думите по устните ѝ, но отгатна една — „безполезен“. Тя се наслаждаваше на неговата безпомощност поне колкото щеше да се радва и на слепотата му. После тя и всичко наоколо се сляха в неясни петна. Хора се движеха наблизо, отваряха усти, а Гавин не чуваше нищо.
Спомняше си странно отчетливо, сякаш някой дръпна прашна завеса в залата на паметта, как лейди Янус Бориг ги посети в детството му, държа се с неговата майка както не си позволяваше никой друг, и му каза:
— Черният луксин е бедствието на нашата история. Той е безумие във формата на луксин. Той е отрова за душата. Докоснат веднъж, остава завинаги в притеглящия и бавно го изяжда отвътре. Във всеки свят има нещо, което е под възбрана. И във всеки свят то е най-желаното, защото у нас е вкоренена любовта към разрухата. Ето ти изпитание за твоята мъдрост, малки Гайл. Единственото важно изпитание. В този свят Оролам ни е дал могъщество, каквото нямат дори ангелите. Силата на необузданото зло. Унищожението на самата история. Лудост, смърт и небитие. Това е пустота и мрак. Това е липсата на светлина, отсъствието на самия Бог… което хората с право наричат ад. Това е черният луксин и този цвят… макар че не може да се нарече цвят… този цвят, Дазен Гайл, е твоят цвят.
Той ѝ повярва. Тогава узна, че е прокълнатият брат. Злият брат. Казаното от нея беше вярно.
В края на всичко, когато всеки цвят изчезне, остава тъмата.
Гавин виждаше само в оттенъци на сивото. Виждаше и черното.
„Как бях забравил? Как аз — помнещият всичко, забравих този ден? Истински ли е споменът? Само се е залутал сред неизброимите други ли?“
Но сега нямаше време да умува. Не в тези последни крачки.
В притеглянето на черен луксин нямаше опити и отказване. Той беше като зареден пистолет с вдигнат ударник. Или натискаш спусъка, или не го натискаш. И ако си способен да го притеглиш, правиш го наистина.
Ад. Адът на земята. Димящите развалини при Разцепената скала. Тази касапница, оплискана в кръв, яростта, безумието, изтреблението и гнусотията на отровата, излята върху света като от чучур с размерите на цялото небе.
Гавин оглеждаше хиподрума и в оттенъците на сивото и черното не виждаше нито един приятел. Хулеха го, мразеха го, не го познаха. Тези хора, които бе избавил от безкрайна война — те го ненавиждаха, искаха за него болка и смърт. Само за да се забавляват.
В тези мигове на кръвожадност и нехайна жестокост те бяха същински проход към ада. И Гавин можеше да стовари ада върху тях, за да се спаси. Единственият начин да се спаси.
Взираше се в нямо зейналите гърла, но не чуваше нищо повече от шепот на вълнички по пясък. И осъзна, че ако го застрашаваше смърт, нямаше да прибегне до това средство. Щеше да умре за тези неблагодарници. Не с радост, но доброволно.
Но да го ослепят, да го направят безполезен, да го опозорят, да му се присмиват, да бъде безсилен и да буди само съжаление? Да му отнемат зрението, светлината и силата означаваше да се превърне в противоположността на Гавин Гайл. А този образ бе градил през целия си живот. В него беше смисълът на живота му.
Можеше да притегли черното още веднъж, да победи още веднъж, да се въздигне още веднъж като сенчеста фигура, обсипана с пепелта от изгорялата плът и мечти на враговете.
„Да бъда Гайл означава да имам титанична воля. Означава да размествам света за свое удоволствие. Да бъда непоклатимата сила, да бъда като Бог.