Хората се блещеха към тях. Никой по двата бряга не бе виждал толкова бърз кораб, макар че бяха чували за плъзгуни и морски колесници.
Продължиха нагоре по каналите край реката. И Карис, и Железни познаваха тези места. Мястото за хиподрума беше разчистено върху единственото друго възвишение до хълма Джакс, за да не го наводняват разливите. Имаше и дълбок канал, стигащ до него, за да превозват по вода коне и припаси направо до подземията.
Когато доближиха огромната желязна порта, преграждаща канала, командир Железни погледна Карис.
— Да ти хрумва нещо ново?
И двамата се взираха в защитните съоръжения. Самата порта можеше да бъде изтърбушена с взрив или отворена от стражниците чрез системата от противотежести. Струваше ѝ се, че е зла насмешка на съдбата да види там мъже с униформи на рода Гайл. Значи родът бе дал парите за надбягванията и освен това отговаряше за охраната на хиподрума и разчистването му след състезанията.
А щеше да е голям късмет, ако имаха още няколко часа да се свържат с тукашния иконом на Гайл и да го убедят коя е Карис, за да получат помощ. Но нямаха време.
„Можем просто да ги убием. Да, трагично, но техният живот срещу живота на Гавин?…“ Карис би направила такава размяна, без да ѝ мигне окото.
Само че стражниците бяха поне дузина, повечето стояха на самата порта пред подземието, а някой отдолу им съобщаваше гръмогласно кой побеждава на хиподрума.
И с дузина можеха да се справят. Но още колко имаше наоколо? Щяха да дотичат за не повече от минута. Карис и Железни щяха да влязат на хиподрума, но какво щеше да стане, ако Гавин още не е там? Ами ако вече го бяха качили на арената?
— За нищо не ни стига времето — изсъска Карис.
Железни промуши плъзгуна в свободното място между две речни корабчета и всички слязоха на кея, без да обръщат внимание на зяпащите търговци и моряци.
— Бен-хадад, Есел, вие пазите плъзгуна. Бен-хадад, виж онова място в канала — посочи Железни. — Погрижи се да е свободно. Ако не е дълбоко, издълбай дъното.
— И как да…
— Ти си знаеш как. Есел, ще се забавим десетина минути, най-много петнайсет. Хезик, идваш с нас.
— Бен-хадад — обади се Карис, — прави каквото си измислил, да не се бавим.
Той я погледна и каза нерешително:
— Няма да е приятно. Задръжте лявото си око отворено. Не бива да мигате.
Тя се подчини, той вдигна с тънки пръсти от луксин още по-тъничка леща, избърса я за последен път, за да няма прашинки по нея… и я сложи направо на окото ѝ. Карис очакваше, че няма да е по-приятно от бъркане в окото. Позна. И мигна.
— Не… нали не биваше да мигате… Още ли е в окото? Добре, сега другата.
Повториха същото. От очите на Карис се стичаха сълзи. Но тя вдигна глава да погледне Бен-хадад и той я успокои:
— Аз съм гений.
Командир Железни стисна лицето ѝ с огромните си длани и се взря в очите ѝ. Докосването я притесняваше. И той изглеждаше смутен, но кимна мълчаливо.
Бен-хадад не само бе направил невъзможно тънки сини лещи за очите ѝ, но ги беше приспособил съвършено спрямо присъщите ѝ луксинови шарки. Човек трябваше да се вгледа дълго и отблизо, за да открие, че очите ѝ не са естествено сини.
— Колко ще издържат? — попита Карис.
— Няколко часа. Опитайте се да не стискате клепачи.
Тя се бе пошегувала, че ще е чудесно, ако може да притегля и синьо. Бен-хадад бе приел думите ѝ като упрек и бе вмъкнал в едната леща малко червен луксин, който друг трябваше да притегли за него на порещия вълните плъзгун. Само точно над зеницата. Червеното изобщо не се забелязваше над черното кръгче. В другата леща имаше зелен луксин.
Карис съжали, че не може да провери лещите, но ако притеглеше сега, рискуваше да провали маскировката си. И щеше да се лиши от всички ползи на месеците без притегляне.
— Готова съм.
Каза си, че по нищо не личи да е притегляща. Втурна се с Железни и Хезик нагоре по стъпалата от кея. Направо приковаваше погледите с дълбокото деколте, водопада от бяла дантела, синия сатен и розовата джувка на десния хълбок, която можеше да се мери по внушителност с платно на кораб. Повдигаше леко полата и фустите, за да тича, и отправяше мислено възхвали към Оролам, че я е вдъхновил да откаже обувките на високи токчета.
Както обикновено Железни се устреми право към целта. Провираше се към хиподрума напряко между сергиите. Широките поли на Карис бутнаха поставка с шапки и тя прокле отново роклята си, макар че след малко от нея щеше да зависи животът ѝ.