Докато слизаше, гъмжилото се сгъстяваше и накрая тя трябваше да разблъска хората, струпали се при високата до гърдите им стена около пистата, която беше петнайсетина стъпки под тях. С тази рокля беше невъзможно да се провре, трябваше да ги бута. Нищо нямаше да я спре обаче.
Някакъв мъж са разлюти.
— Ти за каква се мислиш ма?!
Понякога е прекрасно да си нисичка. Ръката ѝ се вкопчи между краката му, стисна тестисите и ги завъртя безмилостно. Той се свлече, а Карис смъкна готрата от главата му.
И чу писъците откъм спината. Позна гласа. Не, не, не!
Размота готрата, скочи върху шуплестия от старост зид на стената, върза края на платнената ивица за парапета и се спусна. Стъпи изящно долу и се втурна по отъпканата пръст на пистата преди някой да ѝ попречи.
Половината хора на хиподрума я видяха веднага и замърмориха. Защо тази благородница бе изскочила на арената?
Но онези на площадката — притеглящи и жена, която приличаше на хирург — още не я бяха забелязали. Взираха се във вързания на масата Гавин. Той крещеше и напъваше ремъците, явно се мъчеше непоносимо, но не можеше да шавне. Жената държеше с ръкавици нажежен шиш над главата му. Карис никога не го бе виждала да страда така. Гавин да покаже слабост, да признае, че го боли? Гавин?!
Те го ослепяваха. „Милостиви Оролам, вече са изгорили едното му око.“
Войниците около спината я видяха. Бяха от елитната гвардия на нукабата, в която допускаха само притеглящи — тафок амагез. Лош късмет. Но пък Железни твърдеше, че Карис е най-бързата притегляща, която бил срещал. А Железни не ласкаеше никого. Бялата ѝ кожа беше недостатък в разгара на битка. Как да притегля огромни количества луксин, без да проличи по ръцете ѝ? Но тя се беше научила на една-две хитрини. И привидните недостатъци си имат предимства.
Светещият край на шиша се спусна към лицето на Гавин.
Отдолу по ръката на Карис се плъзна зелен луксин към юмрука ѝ и оформи удобна топка. Ходилата ѝ заеха мигновено привичната позиция, хълбоците се завъртяха, все едно мяташе копие, и предадоха цялата сила на топката. Тафок амагез нямаха време и да мигнат. Зелена топка полетя и се вряза в главата на жената с дебелите ръкавици.
Тя залитна и изтърва шиша до масата, а не върху Гавин.
Карис припряно превърна бойните стъпки в непривично за нея полюшване на ханша, напрягаше се отчаяно да премахне всякакви следи от луксин по кожата си. Топката беше толкова малка и изхвърча с такава скорост, че сякаш остана невидима. Странните движения на Карис може би само щяха да озадачат тълпата. По-важно беше нукабата да тъне в недоумение.
„Изиграй си ролята докрай. Престори се, че си самонадеяна като Гавин.“
Вдигна ръка с изправен към небето показалец и изкрещя:
— Моля за извинение!
Не забравяше да пристъпва като дама. Но завъртането преди да хвърли топката бе освободило другия механизъм, измислен от Бен-хадад. Ненатрапчиво, доколкото беше възможно пред петдесет хиляди чифта очи, чиито погледи бе приковала току-що, тя плъзна длан върху нелепо огромната джувка и я притисна силно към хълбока си. Чу щракане. Я почакай, не беше ли паднала на този хълбок, когато се търкулна след скока? Не, падна на другия. Нали?
Вдигна другата си ръка, докато опипваше всичко ли е на мястото си под джувката.
— Моля за извинение! — повтори гръмогласно.
А с усмивката си сякаш скланяше някой мъж да се пъхне в постелята ѝ.
И това ги обърка до оглупяване, точно каквато беше целта.
На площадката настана кратко суетене. Жената още беше на колене, главата сигурно я болеше ужасно, но тя не се оплакваше. Един от тафок амагез се наведе да вземе шиша. Стигна му умът да не посегне към нагорещения край, но не му стигна да се сети, че и желязо, което вече не свети, може да изгаря.
Захвърли шиша настрана с невъздържана ругатня и само допринесе за хаоса на площадката.
Карис се добра до стъпалата преди войниците на нукабата да ѝ препречат пътя. Изобщо не ги погледна, вирна брадичка презрително… и чак когато стъпи на площадката те си спомниха, че могат да я заплашат с мускети и луксин. Аматьори.
Тя се изпъчи пред очите на всички в хиподрума, очевидно стъписана и възмутена, че някакви войници си позволяват такава грубост. Един от по-младите дойде при нея да я претърси.
Ето го мига на истината. На такава сцена всичко в държането ѝ трябваше да е недвусмислено.
Войникът бъркаше безцеремонно през многото фусти, за да опипа краката ѝ отвътре. Тя го остави да прекали за миг-два, за да покаже колко е втрещена и че не може да повярва. Нека я опипва достатъчно дълго, за да го убеди по-лесно да престане.