Отстъпи рязко назад и разпери ръце от чудовищното оскърбление. И гласът ѝ, калѐн в битките, се разнесе високо:
— Да ме прощаваш, господинчо, но имам между краката си оръжие колкото го имаш и ти!
Удари му шамар. Не с все сила, не с правилно съчетаните движения на тялото, за да го просне на площадката, а непохватно, дори отметна косата си встрани като някаква слабоумна.
Хиподрумът загърмя от смях, макар че хората още се чудеха що за дивотия гледат. Това да не беше част от представлението?
Карис пак вдигна ръка и се обърна към ложата на нукабата, която седеше на първата редица до Ейрени Маларгос.
Посраменият гвардеец понечи да я доближи, но тя извика мощно към нукабата:
— Ваше превъзходителство! — И добави с надменен шепот: — Знай си мястото, младежо, когато говорят по-висшестоящи от тебе.
Това се оказа достатъчно, за да го смрази. Тафок амагез бяха свикнали да чуват глупави заповеди от властна жена, която изискваше от тях само покорство. Той изведнъж бе попаднал в положение, в което не знаеше какво да прави.
Така се сгромолясват тираните. Съсипват народа си, съсипват и себе си.
Черногвардейците знаеха задълженията си съвсем ясно. И имаха правото да налагат волята си на всеки, спрямо когото трябваше да изпълняват тези задължения. Случваше се някой благородник да мърмори, но дори лукслорд не можеше да влезе без претърсване там, където оръжията бяха забранени. Нито Призмата, нито Бялата, нито Черния биха укорили черногвардеец, че изпълнява дълга си съвестно. Явно нукабата беше лишена от здрав разум.
Тя се изправи в ложата и даде знак на младия гвардеец да не се намесва повече.
— Коя си ти? Какво е това?
— Този мъж — все така високо каза Карис, за да я чуе не само нукабата, а да се разнесе гласът ѝ навсякъде, — е моят съпруг. — Изкрещя и към другата половина от трибуните: — Този мъж е моят съпруг!
Но не предвиди, че докато се завърташе, ще го види. Той дори не можеше да извие глава към нея, обаче я чу.
— Карис? — провикна се Гавин. — Милостиви Оролам! Карис, махни се оттук!
Тя стоеше от лявата му страна; от окото му пълзеше кървава струйка по бузата, червени сълзи от рана, която не е била достатъчно обгорена.
Стомахът ѝ се обърна, но тя сдържа хлипането си и стисна зъби. Ако се разплачеше и хукнеше към него, и двамата щяха да умрат.
„Отложи това, Карис.“
— Ваше превъзходителство! — изръмжа тя и се вторачи в пропадналата кучка, която бе причинила това на Гавин. Страхът ѝ се изпари, но гневът не се подхранваше от червеното. — Аз обявявам съпруга си за напълно невинен. И съгласно собствените ви прастари обичаи настоявам да докажа правдивостта си в двубой!
— Настоявам за изпитание на истината чрез двубой! — обяви и на другата страна от трибуните.
Ех, да имаше гласа на оратор, за да надмогне мърморенето на петдесет хиляди усти. Но пък кой оратор би могъл да си позволи такава рокля, а?
Пак се обърна към нукабата и намали силата на гласа си, за да го чуват само големците в ложата.
— Иначе ще оповестя пред всички нашето родово име и ще призова на своя страна онези, които не участват в това предателство.
Лицето на нукабата потъмня застрашително. Ейрени Маларгос вметна някакъв въпрос. Последва поредица от въпроси и отговори между двете, но Карис не можеше да ги чуе. И двете се разгневиха. И двете упорстваха.
Нямаше никакъв прастар парийски обичай за изпитание чрез двубой. Беше си безочлива наглост.
Но петдесетте хиляди кръвожадни рутгарци на хиподрума не знаеха това. И предвкусваха удоволствието. Дори в надбягванията се лееше кръв — колесниците се блъскаха често, трошаха се, мнозина състезатели се осакатяваха. Но истинските кървави забавления ту изчезваха, забранени от управниците, ту се връщаха в живота им през последните четири века. И вече над деветдесет години бяха незаконни. Да се насладят безнаказано на нещо, заради което иначе щяха да си изпатят? Да си позволят порочно развлечение, но да го припишат на парийското варварство, а не на своето падение? Каква неустоима съблазън…
Тази жажда обаче не стигаше. Нукабата нямаше нищо против да вбеси петдесет хиляди от поданиците на друга сатрапия. Само че не в кръвожадността на тълпата беше истинската уловка.
Карис следеше бдително свадата между нукабата и Ейрени Маларгос. Прочете по устните им думата „съпруга“ и няколко проклятия. Нукабата закима и каза нещо на един красив мускулест париец, който седеше до нея. После пристъпи напред и вдигна ръце. Ейрени я хвана за рамото, но нукабата се изви, за да откопчи пръстите ѝ, и я опари с поглед. Ейрени се примири, за да не се излагат повече пред събраните рутгарци, но нямаше съмнение, че е ядосана.