Когато предложи този план на Карис, Марисия добави:
— Събирам сведения за Харуру от петнайсет години. Тя е злобна, дребнава, завистлива и отмъстителна… и някога е имала връзка с Гавин. При първата възможност да му навреди ще се вкопчи в шанса.
„А сега да видим колко веща в тайния си занаят е Марисия.“
От следващата мисъл ѝ призля: „Не може да се каже, че Марисия няма подбуди да иска смъртта ми.“
Внезапната уплаха я вледени. Нейната съперница…
„Оролам, какво направих? Помислих, че най-сетне съм заслужила симпатията ѝ. Помислих, че общата за двете ни любов към Гавин ще надделее над останалото. Помислих, че тя ми помага. Аз ѝ отнех всичко и ето го нейния шанс да си върне постигнатото, ако не мъжа, когото е загубила безвъзвратно.
Това те сполетява, когато се довериш на робиня.“
Невероятна тъпота. Карис не би си я позволила, ако имаше време. Откога ли Марисия бе пазила в тайна сведенията, за да я принуди да бърза? Може би знаеше от седмици, че Гавин е затворник, но беше изчаквала, за да накара Карис да се втурне слепешком към гибелта си. Дори изпитанието чрез двубой бе предложено от Марисия.
„Но Бялата ѝ вярва. Тя обича Гавин. Няма да крие сведения, ако знае, че той е в опасност, нали?“
Гавин обаче я бе отстранил нехайно от живота си, когато се беше оженил за Карис. Какво би направила Карис, ако някой мъж постъпи така с нея?
„Оролам да се смили над нас…“
Тълпата притихна, Карис чакаше отговор. Щяха да я завлекат в тъмница като съзаклятница. Тук беше сама, никой нямаше да се застъпи за нея, нукабата трябваше само да я обяви за луда и да отрече, че в историята на Пария някога е имало изпитания чрез двубой. В огромното сборище имаше достатъчно осведомени хора, които щяха да потвърдят.
Всичко се сгромолясваше…
— Много години са минали, откакто някой е искал изпитание чрез двубой — каза накрая нукабата. И надеждата се върна. Карис щеше да има своя шанс. — А съгласно нашите древни закони то може да бъде поискано само веднъж и онзи, който го е поискал, излиза да се бие. Никой не може да го замести!
Захапа и примамката, и кукичката.
Преди тълпата да изреве, очарована от идеята някаква дребна женица в рокля да се бие пред очите им, нукабата продължи:
— В изпитанието чрез двубой притеглянето е забранено, а битката е до смърт!
И тълпата зарева.
„Значи Марисия не ме е предала.“ Но Карис се беше насадила зле. Цялото ѝ старание да прикрие, че е притегляща, беше напразно. Или нукабата, или Ейрени Маларгос знаеха коя е тя и на какво е способна. Нукабата беше злобна, но не и глупава.
„Ама че гадост…“
Нукабата пак даде знак на зрителите да млъкнат и посочи седящия вляво от нея мъж. Той се изправи.
— Ти — една обикновена жена, ще се изправиш ли срещу десницата на нашето правосъдие, лорд-коменданта на парийските армии Енки, наречен Чука?
Карис не се съмняваше, че мъжът е любовник на Харуру. Енки излезе изпод навеса на ложата, за да го виждат добре на слънце. Имаше тесен ханш и широки рамене, а жилавите му предмишници веднага подсказаха на боец като Карис, че под пищния бурнус и златотъканата туника има тяло на воин. И Енки бе покрил главата си с готра, но в него нямаше и следа от смирение. Дори в готрата му лъщяха златни нишки.
Смъкна от раменете си бурнуса на черни и бели ивици, развърза вървите на туниката си и я свали. Да, мускулите му си ги биваше. Карис не намираше в себе си погнуса към суетността му. Самата тя не можеше да твърди, че този недостатък ѝ е чужд.
„Странно. Допреди няколко месеца щях да го намразя двойно по-силно заради това.“
О, да, чакаха я да отговори. Нещо наперено, но без да издаде на тълпата, че е боен ветеран.
— Предпочитам да умра, вместо да ви позволя да измъчвате още съпруга ми — провикна се Карис.
Зрителите се разкрещяха възторжено. Нукабата се опитваше да прошепне нещо на Енки, а той тръсна глава. Тя настояваше, но гъмжилото беше прекалено шумно. Енки отхвърли думите ѝ с небрежен жест.
После слезе бавно по стъпалата и тръгна по пясъка към спината. Гледаше сърдито. Нукабата почака врявата да стихне и извика:
— Тогава нека вината за твоята пролята кръв падне само върху тебе!
Войниците на нукабата се чудеха какво е редно да правят в изпитание, за което нито бяха чували, нито някой ги бе обучил, а петдесет хиляди души ги гледаха придирчиво. Като професионален войник Карис им съчувстваше донякъде, но не се обаждаше. Само някой да заподозре, че тя знае много добре какво прави, и щеше да си докара белята. Затова нанасяш удара бързо — някои от враговете може и да имат сведения, с които да те унищожат, но ако не ги съобщят навреме на останалите, осведомеността им е безполезна.