Тя наведе глава и си изтри бузите с резки движения, сякаш плачеше неудържимо и това я ядосваше. Глуповата женица със смешна рокля — такава трябваше да бъде в очите им, а не черногвардейка.
Искаше да погледне Гавин. Искаше да отиде при него. Но щеше да рухне.
Енки изреди припрени заповеди и обърканите тафок амагез се подредиха около спината, а той се качи на площадката. Един излезе от редицата, за да предложи оръжие. Изглеждаше на около трийсет и пет, необичайно стар за боен притеглящ. Свали от колана си ножницата с дългия меч и го поднесе на Карис. Друг застана до него и подаде късо копие. Трети ѝ предложи скорпион. Енки имаше дълъг тънък меч със сърповидна извивка в горната половина. И ножницата, и дръжката бяха украсени богато със седеф и рубини.
Карис огледа оръжията, завъртя глава и махна с ръка, за да ги откаже. Стараеше се жестовете да са разбираеми и за селяните на горните скамейки по трибуните.
— О, не мисля, че ще имам нужда от нещо подобно. И все пак ви благодаря.
Тълпата се разшумя. Не искала оръжия ли? Що за безумие? Да не е дошла само да умре?
Гавин още се гърчеше под ремъците, още се мъчеше ужасно, но не казваше нищо, не викаше, не изричаше отново името ѝ. Не виждаше какво се случва около него и това сигурно го подлудяваше. Обаче остана безмълвен. И Карис разбра, че ѝ се доверява. Знаеше, че тя е намислила нещо твърде опасно, и не искаше да отвлича вниманието ѝ.
Нямаше думи, за да опише чувствата си, породени от доверието на мъжа, който доскоро властваше над всичко и беше причина за почти всички промени в Седемте сатрапии през последните две десетилетия.
„Не е време за това!“ Избърса от едното си око истинска сълза.
Енки не остави зрителите да се захласват по нея. Пристъпи напред и вдигна ръце към небето.
— Оролам! Виж делата ни! Нека твоето възмездие се стовари върху предателите!
Отпусна ръце и свали готрата от главата си, като че ли това можеше да привлече вниманието на Оролам. Черната му коса беше разделена със златни нишки на плитки, падащи по раменете му. Като париец смяташе косата за свое достойнство и се гордееше с нея.
Рутгарците не бяха равнодушни към жеста, макар да не носеха готри. Познаваха вярванията на своите съседи. Нямаха нищо против и да се възхитят на красив атлетичен мъж, висок шест стъпки и половина.
Енки беше малко по-дребно и по-суетно подобие на Железни. Карис си мислеше, че в това има нещо сбъркано. Що за жена избира любовник, който толкова прилича на брат ѝ?
Карис застана до него с лице към ложата на нукабата, чакаше какво ще направи той.
Някакво съмнение помрачи лицето му за миг. Карис се държеше толкова самоуверено. Тя долови, че огромният невежа се пита дали в края на краищата все пак има такъв обичай.
Стоящите в кръг тафок амагез притеглиха луксин. Един-единствен неин опит да притегли щеше да я погуби мигновено.
Карис направи старателен реверанс към нукабата и Ейрени Маларгос, чието лице сякаш се бе вкаменило. До нея Енки се поклони ниско.
Тълпата притихна.
Нукабата им даде знак, че могат да започнат, но Карис не ѝ обръщаше внимание. Обърна се към Енки и направи още по-изискан, старомоден реверанс, като разпери полите на роклята с ръце и скръсти краката си в глезените. Енки ѝ се поклони, но с предпазлива сдържаност, без да откъсва поглед от нея.
И… не се случи нищо.
„Бен-хадад! Не биваше да е така!“
Енки вдигна меча си. Карис стоеше на един крак, десният ѝ глезен притискаше левия прасец.
— Един момент — вдигна пръст тя. — Нещо ме сърби.
Плъзна дясната си подметка нагоре-надолу по прасеца. Енки се облещи невярващо. Що за побъркана стоеше пред него? Той се разсмя.
Стори ѝ се, че Бен-хадад е нагласил закопчалката да се задейства от смях, а не от кръстосването на глезените ѝ, както се бяха уговорили. Карис усети как механизмът се отвори, огромната нелепа джувка на хълбока отхвръкна, залепящият фустите и полите луксин се разпръсна, дръпна ги встрани като врата и откри ножницата, прикрепена от вътрешната страна на бедрото ѝ.
В същия миг ножницата се завъртя към външната страна на крака и към ръката ѝ.
В обикновените ножници острието трябва да бъде напъхано, а после извадено нагоре, преди да бъде използвано. Тази ножница само стискаше острието от двете страни и се отваряше по ръба. Ножът се вадеше със същия замах, който го насочваше към противника.