Стражниците на рода Гайл при изходите си деряха гърлата, мъчеха се да поддържат някакъв ред, но и те се питаха какво да правят. Тафок амагез врагове ли бяха станали? Или още бяха бойци на дружеска страна, на които са длъжни да помогнат? Какво се е случило вътре?
Гавин падна няколко пъти и все се извиняваше. Накрая Карис и Евтеос го носеха, но нейния нисък ръст отново се превърна в неудобство. Гавин беше толкова лек, че тя се стъписа.
Въпреки всичко се добраха за няколко минути до онази арка. Карис погледна надолу.
Ами сега?
Но Железни чакаше. Щом я видя, се ухили до ушите. Когато надникна и Гавин, усмивката на Железни повехна. Гавин обаче се засмя радостно на огромния черногвардеец.
— Господарю Призма, можете ли да слезете сам? — попита Железни.
Гавин отстъпи от ръба и се огледа.
— Имаме си компания.
Петима тафок амагез тичаха към стъпалата, по които Карис се бе спуснала на арената само преди петнайсетина минути.
— Боя се, че не мога — отговори Гавин, щом пак погледна надолу. — Какъв е планът? По-накратко. — Вече гледаше към реката, която беше много по-ниско и на голямо разстояние. — О, не, само не ми казвай, че това е планът…
— Това е — потвърди Карис. — Капитане, благодаря ти. Сега изчезвай. Скачаш на „пет“, Гавин.
Гавин вече отстъпваше заднешком, за да се засили. Олюля се, но остана прав. Евтеос го задържа да не падне.
— Скрий се, капитане! И нека благословията ми да е винаги с тебе.
Карис стоеше на ръба, за да я виждат и Гавин, и Железни.
— Едно, две, три, четири, пет!
Гавин скочи. Тя не погледна накъде полетя. Иначе нямаше да успее. Тафок амагез напираха по стъпалата. Не можеше да се бави с броене до пет. На „четири“ щеше да е мъртва.
Втурна се към ръба с вопъл:
— Пет, пет, пет!
И се хвърли във въздуха. В първия смразяващ миг падаше. Задържа тялото си стегнато, нямаше време за молитви или ругатни.
И мек облак от отворен луксин, притеглен от Железни, я пое за секунда, после я тласна шеметно.
Командирът не бе успял да се подготви след скока на Гавин и хвърлянето не беше съвсем точно: вместо да я бутне равномерно в гърдите и ханша, луксинът я завъртя, докато фучеше във въздуха. Сигурно щеше да се стовари по гръб в реката.
От такава височина щеше да си разтроши костите.
Преметна се. Всеки боец първо се научава как да пада.
Само че продължаваше да се върти около оста си… краката ѝ се врязаха във водата ненадейно и… мрак.
Опомни се под водата сред полепнали поли и фусти, не знаеше накъде е повърхността, нямаше въздух в дробовете. Размаха ръце и загуби последния въздух от гърдите си, щом болката я скова. Усещаше лявата си ръка все едно някой се е опитал да я откъсне, а ребрата си отляво — като премазани.
Ръка от луксин… не, по-скоро кука я докопа за фустите и я дръпна с главата надолу към повърхността. В носа ѝ нахлу вода и когато изскочи в прекрасния, жадуван въздух, Карис кашляше и плюеше, мъчеше се да смъкне от лицето си заслепяващите и задушаващи слоеве мокър плат.
Бен-хадад разпръсна куката от зелен луксин и протегна ръка. Карис сбърка и вдигна лявата си ръка. Съжали тутакси, когато Бен-хадад я издърпа. Болката не ѝ даваше да вдиша.
— Бен! — извика Есел. — Имаме нужда от тебе! Веднага!
Тя стоеше над Гавин, вече изваден от реката. Той охкаше, притиснал длан към кървящото си око. Не можеха да разчитат на помощ от него.
Рехавото сборище из пазара, което бяха заварили преди малко, вече се сгъстяваше в непроходимо гъмжило заради смайващите събития на хиподрума и изумителното зрелище на безумци, скачащи с магия чак до реката. Войници се мъчеха да разблъскат навалицата, за да стигнат до плъзгуна.
Карис не можеше да различи униформите им, откриваше ги само по бъркотията в тълпата и стърчащите над главите цеви на мускетите.
Успя да стане и зърна Хезик, който търчеше към стълбата. Преодоля със скок първите стъпала и изрева:
— Железни каза да тръгвате! Бързо!
Проехтя изстрел. Късчета плът, пръски кръв и парченца плат блъвнаха от лявата ръка на Хезик. Той вече тичаше по следващите стъпала, ударът го завъртя и го хвърли на стълбата.
Хората се стреснаха. Облакът черен дим показваше ясно къде е стрелецът, но ако не си помирисвал битка, страхът е лош съветник. Опитваха се да побегнат във всички посоки едновременно. Някои падаха от стената на кейовете, чупеха си крака, гръбнаци, шии, други опитваха да се хванат за някого и събаряха и него.