Мнозина пък се втурнаха към войниците, които биеха с прикладите всички наред. Нечия ръка сигурно успя да сграбчи мускет и да натисне неволно спусъка, защото куршум полетя нагоре с трясък.
— Огън! — извика Карис на Бен-хадад, който се бе вцепенил.
— Какво?… Но… но аз не притеглям черве…
Лещата с червен луксин на едното ѝ око май беше останала в реката. Тя бръкна припряно в раницата на Бен-хадад. Напипа огниво, намери и червените си очила, от болката в ръката пред очите ѝ подскачаха черни петънца. Сложи си очилата и запълни лявата си китка с луксин.
Вдигна глава навреме, за да види как Хезик се надига — някой бе паднал върху него. Войник с мускет пристъпи към края на стената и стреля.
Хезик се строполи, червено гейзерче изригна от главата му.
— Не! — кресна Карис.
За пръв път от шест месеца притегляше червено и дори не се забави да помисли какво прави. Досущ като предишната Карис, все едно нищо не бе научила. Притегляше червено в лявата ръка колкото да поддържа не особено силен огън, направи топка от него с дясната си ръка и я метна през огъня към доволния млад войник. Улучи го в гърдите под шията, луксинът го обля и пламъците забучаха. Той се завъртя с див вопъл към другите войници. Някой от тях пощуря от страх и заби в него приклада на мускета си. Горящият мъж падна от стената само на крачка от някакво дете.
— Имаме заповед да тръгваме! — настоя Есел.
— Чакаме! — възрази Карис. — И не ми се пречкай!
Стъпи устойчиво на палубата и вдигна лявата си ръка с луксиновия пламък, сякаш се прицелваше с мускет.
— Убийте ги! — разнесе се познат глас.
Оролам да я прокълне дано — пак нукабата.
Карис изстреля тънка непрекъсната лента от червен луксин и създаде от нея огромно огнено ветрило, което се разпери пред войниците. Луксинът изгаряше, преди да ги достигне, но никой нямаше желание да доближи бушуващата преграда. Вълната от горещ въздух ги принуждаваше да отстъпват.
— Не може да ви достигне! — кресна нукабата, щом Карис остави първите пламъци да угаснат.
Идиотката дори не разбираше разликата между милосърдие и слабост.
Карис обаче се подчини на друга, по-силна подбуда — за убийството на един войник всеки щеше да си затвори очите и да го отпише като нещастен случай. Но ако убиеше десетина, това обричаше дипломацията на провал и означаваше война. В разгара на друга война. Срещу Пария, съюзна сатрапия. Пария, от която Хромарият се нуждаеше.
Но от Гавин се нуждаеха още по-силно. Карис се подвоуми за пръв път през този ден.
— Командирът заповяда да тръгваме! — развика ѝ се Есел. — Дори не знаем дали ще опита да се измъкне оттук!
— Завъртете плъзгуна към реката — заповяда Карис на Есел и Бен-хадад. — Не потегляйте без моя заповед. Аз ще ги отблъсквам. Чакаме Железни!
Огнено кълбо прелетя в дъга към плъзгуна и цопна във водата със съскане и струя пара. Притеглящи. Тафок амагез си пробиваха път през тълпата.
Едната ѝ ръка беше почти безполезна, към тях напираха притеглящи и войници, обстрелваха ги, а Карис се сети, че има съвсем друго затруднение — вече не беше стражеви капитан и нямаше право да заповядва на никого, а щом Есел си спомнеше това, щеше сама да реши какво да прави.
Запрати още една ивица червен луксин и прекали със силата, но имаше късмет. Повечето червено изгоря страховито във въздуха, но остатъкът стигна до струпаните нагъсто войници и мускетите им.
Те се разпищяха, но от изненада и уплаха, а не в предсмъртни мъки. Пламъците не ги погълнаха. Имаше обгорени ръце, захвърлени нагорещени мускети, припряно смъкнати подпалени туники, повечето мъже изпопадаха на земята, защото изтикаха назад втората и третата редица, за да се махнат от огъня.
— Трябва да тръгваме! — инатеше се Есел.
Карис още се колебаеше.
— Той идва — каза Гавин; изглежда, бълнуваше. — Не го ли виждате? Неговият ангел му отваря пътека сред хората…
— Не е на себе си! — възкликна Есел. — Карис, трябва да…
— Оставаме! — озъби се Карис.
Но още преди да затвори уста знаеше, че е изрекла думата заради червеното, което притегляше, за да поддържа пламъка на лявата си длан. И заради страха от онова, което бе видяла в здравото око на Гавин.
Синьо, а не призматично око.
Димът пред войниците се разнасяше и тя видя как се освети отвътре, сякаш там лумна факел. След секунда се появиха четирима тафок амагез. Бойни притеглящи. Китките на единия вече бяха обгърнати в запален червен луксин и той запрати огнени кълба и с лявата, и с дясната ръка.
Кълбото от дясната се отплесна встрани. Или беше левак, или се опитваше да я подлъже. Карис успя да пресрещне със зелена стрела другото кълбо и да го отклони към водата.